Катрин Курц - Възходът на Дерините

В леката си замаяност той бледо съзнаваше, че Келсън спи непробудно до него, че всичко е наред в тишината и че мигновено ще се събуди, ако настъпеше промяна в обстановката.

С тези мисли той заспа.

За лорд Ян Хауел обаче дългата нощ тепърва предстоеше. Високият млад мъж отвори вратата на покоите си и кимна на стража, който го придружаваше, също да влезе.

— Как се казваш, приятелю? — попита го той, затваряйки внимателно вратата зад него.

— Джон от Елсуърт, милорд — с дрезгав глас се обади стражът.

Той не бе като първия човек от охраната, използван за злите му цели. Джон от Елсуърт бе нисък, набит, мускулест възрастен мъж с дългогодишен опит в царския двор. Беше също много силен — ето защо Ян го бе избрал.

Ян вътрешно се усмихна, приближавайки се към масата в стаята и си наля чаша вино.

— Много добре — доволно изсумтя той, обръщайки се с лице към мъжа. — А сега искам да направиш нещо за мен.

— Да, милорд — незабавно се отзова стражът.

Ян лениво се приближи до него и се втренчи в очите му.

— Гледай към мен, Джон — заповяда той.

Очите на стража се кръстосаха с тези на Ян, леко озадачени и Ян протегна показалеца си.

— Виждаш ли пръста ми? — запита той, приближавайки го бавно към лицето на мъжа.

— Да, милорд — отвърна стражът, като следеше показалеца му.

Щом пръстът на Ян докосна челото на мъжа между очите, той прошепна една-едничка дума — „спи“ — и мъжът моментално се унесе в сън. На Ян бе нужен миг концентрация, за да установи контакт със сънародничката си на много мили разстояние. Аурата, запращяла от енергия между него и неволния посредник, хвърляше призрачни отблясъци върху тапицираните с гоблени стени.

— Чариса, чуваш ли ме?

Устните на мъжа се раздвижиха и той заговори с друг глас.

— Чувам те.

Ян се усмихна.

— Те отидоха в криптата, както ти предсказа, обич моя. Сега Келсън носи Окото на Ром. Не мисля, че някой друг го е забелязал в царящата суматоха. Не зная доколко са успели с прехвърлянето на силата. Момчето беше страхотно изморено, но така и трябваше да се очаква.

Последва пауза, след което стражът му отвърна с дълбок, вибриращ глас, но с тона и модулациите на лейди Чариса.

— Е, той още не е привършил с последствията на цялата сила. Тя ще да е запазена за коронацията или за някоя друга публична церемония. Знаеш какво да направиш в катедралата, нали?

— Разбира се.

— Добре. И бъди сигурен, че този път няма да има грешка относно виновника. Малко по-рано тази вечер получих ново предупреждение от Съвета на Камбър, който ми нареди да престана да се меся. Естествено, нямам намерение да се вслушвам в техния съвет. Но не е зле да ги помотаеш още малко. В края на краищата, Морган е наполовина Дерини. Възможно е Съветът да стовари цялата вина върху него, ако внимателно планираме това.

Ян изсумтя.

— Идеята на Съвета да заповядва на дъщерята на Марлук е доста смехотворна. Кой си въобразява, че е, Корам?

Ян ясно долови самодоволна усмивка в отвръщащият му глас.

— Няма значение, Ян. Най-добре е да се захванеш за работа, преди да си изчерпал силите на посредника ни. Смъртта му може да събуди излишни подозрения, а аз не искам още да те разкрият.

— Не се страхувай, скъпа — изкиска се Ян. — До скоро.

— Даже дотогава — отвърна гласът.

Аурата избледня и Ян отвори очи, държейки все още обекта под своята власт.

— Не знаеш нищо за това, което се случи, Джон. Ясно ли ти е? Когато те освободя, ще си припомниш само, че съм те помолил да ме изпроводиш до покоите ми.

Мъжът кимна едва забележимо.

— Добре тогава — промърмори Ян и пусна ръце от главата на мъжа. — Сега ще се събудиш и нищо няма да си спомняш.

Щом Ян се завърна на масата и вдигна чашата си вино, очите на Джон от Елсуърт се разтвориха и той хвърли невинен поглед към господаря си.

— Искате ли нещо друго от мен, милорд?

В отговор Ян поклати глава и отпи глътка от чашата си.

— Не. Но ако бъдеш така добър да застанеш на стража вън, пред вратата ми, ще оценя жеста ти. С тия убийци, които се навъртат из коридорите на Замъка Ретмут, не ми се ще да бъда нападнат в леглото си.

— Много добре, милорд — поклони се Джон. — Ще гледам никой да не ви обезпокои.

Ян вдигна чашата си в знак на одобрение, после я пресуши до дъно и я сложи на масата, щом вратата се затвори зад гърба на Джон.

Сега трябваше да действа незабавно: просто убийство — нищо повече. Е, работата беше мръсна, дори физически изтощителна, тъй като трима човека бяха замесени. Но това не представляваше особено предизвикателство за таланта му. Наистина досадно.