Катрин Курц - Възходът на Дерините

Както и да е, опитах се. Използвах печата с грифона си като точка на концентрация, по същия начин, по който търсих ключа за разгадаване на ребуса в библиотеката. С ръце върху челото, със затворени очи. И тогава изведнъж почувствах нечие присъствие до мен, друг чифт ръце, лежащи върху моите, сила, която ме пронизваше, при това не идваше от мен самия.

Той млъкна и си пое дълбоко дъх.

— Дънкан, кълна се във всичко свято, че никога не съм изпитвал подобно нещо. Когато отворих очи, сепнат от собствените си мисли, повярвай ми — Дери бе започнал да диша нормално, сякаш току-що бе заспал! Отвих раната и тя бе напълно изчезнала! Не бе останало даже драскотина!

Дънкан се взираше в братовчед си зяпнал от почуда.

— Кълна се, Дънкан — продължи той, говорейки сякаш на себе си, — той беше напълно излекуван , без следа от раната си. Дори китката му бе оздравяла. Аз… — гласът му се прекърши. — Ти си експерт по чудесата, отче. Може би ще ми дадеш някакво обяснение за това, което ми се случи.

Дънкан възвърна присъствието на духа си достатъчно, за да затвори уста, след което невярващо разтърси глава.

— Нищо не мога да ти обясня, Аларик. Ти… мислиш ли, че е същото присъствие като в предишното ти видение?

Морган потърка брадичката си и кимна отрицателно.

— Не зная. Ала сякаш някой влагаше чужди мисли в главата ми, мисли, върху които не упражнявах контрол. Е, това бяха добри мисли, на… по дяволите, Дънкан! Може би Св. Камбър от Кулди работи за нас. Сега съм готов да повярвам едва ли не във всичко, независимо дали е пресилено. — Той отиде до балконските врати, дръпна пердетата и застана там, загледан в тъмния град. — В края на краищата, какво знаят двама наполовина Дерини за света?

Дънкан се приближи до балкона и също се взря в мрака.

— Би трябвало да съществува някакво рационално обяснение, Аларик. Може би всичко ще се изясни, когато приключим битката със злите сили.

— Добре. Освободи съзнанието си от тази мисъл. Имам друг проблем. Разтревожи ли те нещо тази вечер?

— Имаш предвид нападението на лорд Едгар и неговите безпочвени обвинения?

— Ни най-малко — отвърна Морган. — А това, че Келсън притежава способности за вътрешно прозрение. Бих искал да разбера ти ли си го научил на това. Ще ми спестиш сума ти излишни тревоги.

— Аз? — удивен възкликна Дънкан. — Искаш да кажеш, че ти не си го научил на нищо?

Морган дръпна завесата на мястото й и втрещен се обърна към Дънкан.

— Шегуваш ли се? Аз никога… — той се спря да поразмисли. — Възможно ли е Брайън да го е научил на това?

— Не, със сигурност — отвърна Дънкан. — Брайън не беше Дерини, а само друг Дерини може да го направи.

— Да не би да го е видял от теб?

— Невъзможно! Никога не съм правил практически демонстрации пред Келсън досега. Помни, че той дори не знае какво представлявам. Възможно ли е да е видял теб?

— Разбира се. Поне десетина пъти. Ала без силата на баща си, с която още не е в състояние да си послужи… Дънкан, хрумна ми случайно нещо. Възможно ли е момчето да има кръв на Дерини в жилите си?

Дънкан се замисли.

— Просто не виждам как. Брайън бе изцяло смъртен човек. В това няма абсолютно никакво съмнение, така че… не намекваш, че Брайън не му е истински баща, нали? Това би било абсурд.

Морган объркан тръсна глава.

— Не, разбира се. Брайън му е истинският баща. Достатъчно е да погледнеш Келсън, за да разбереш, че му е одрал кожата. Ала не мислиш ли, че Джихана…

Очите му подозрително се присвиха и гласът му потрепери. Той се взря в Дънкан и се зарадва да открие, че реакцията на братовчед му потвърждаваше опасенията му.

Дънкан издаде дълга тягостна въздишка и невярващо раздвижи глава.

— Кралицата да е Дерини? Това, разбира се, би обяснило много: свръхчувствителността към силата на Брайън, непреклонното й враждебно отношение към теб, външно маскирано като религиозен плам… Мислиш ли, че го съзнава?

— Навярно не — замислено отвърна Морган. — Знаеш не по-зле от мен колко е опасно да бъдеш Дерини. Убеден съм, че през последните пет или шест поколения са съществували много Дерини, сметнали за най-безопасно да не разкриват на децата си кои са те. А в свят, в който гражданските и църковните закони забраняват занимаването с окултна практика, как ще можеш да откриеш произхода си? Ако имаш способностите на Дерините и го знаеш, това е вече нещо друго. Винаги можеш да намериш някого, който да те напътства в развитието ти, ако достатъчно се постараеш.