Катрин Курц - Възходът на Дерините

Трябваше да опита.

Той положи леко ръце върху челото на Дери и започна да се концентрира, за да прогони ненужните мисли от съзнанието си и да се успокои, доколкото е възможно, използвайки печата с грифона като точка на съсредоточаването, както бе направил преди със своето видение.

Затвори очи и започна да призовава оздравителната сила, която му бе нужна, концентрирайки се изцяло върху желанието си Дери да оцелее.

В мрачния коридор бе студено, ала капчици пот оросиха челото му и се застичаха по брадичката му. Той неясно усещаше как потта избива по топлите му длани.

И тогава чудото се случи. За миг Морган придоби усещането за друг чифт ръце върху своите, за друго присъствие, пронизващо съществото му, даващо живот и сила на отпуснатото под пръстите му тяло.

Дери отвори очи и въздъхна дълбоко. Миглите му затрептяха и дишането му се успокои, подсказващо за дълбок сън.

Очарован, Морган отдръпна ръце от челото на младия мъж и посегна към кърпичката си, която покриваше раната. Спря се за миг, полууплашен да не развали магията, после внимателно вдигна кърпичката от раната.

А тя бе изчезнала, бе излекувана — без нито един белег или драскотина, които да подсказват къде е била! Морган се взря невярващо в ръцете си, после бързо провери ръката на Дери, увита в превръзката — и тази рана беше изличена! Той застана на пети, все още не можещ да осъзнае случилото се.

Тогава чу зад себе си глас, който вледени кръвта му и от който малките косъмчета на врата му настръхнаха.

— Добре направено, Морган! — произнесе гласът.

Морган светкавично се извърна, наполовина в очакване да съзре лицето от видението си.

Ала се приближаваше не русият, дългоног призрак на Св. Камбър, а самодоволният Бран Корис. С него Иуон, Нигел, Ян и множество царедворци и благородници бързаха към сцената на неотдавнашното клане. А зад тях пристъпваше вбесената Джихана и две от придворните й дами. Пръв пристигна Бран Корис.

— Да. Добре изпипано, няма що! — продължи Бран. — Накрая успяхте да си свършите работата, нали? Сега вие сте единственият оцелял, който знае какво се е случило по дългия път към Ретмут!

Морган внимателно се изправи, когато останалите се приближиха, и целият се сви напрегнато пред Бран, повелявайки си да се успокои и да даде смислен отговор.

— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, лорд Бран — дръпнато отвърна той, правейки знак на един от хирурзите да се приближи и да се погрижи за Дери.

— Но той не е мъртъв. Беше за известно време в безсъзнание, но не е ранен. Без съмнение, някой добре се е погрижил да устрои този малък спектакъл тази нощ.

— Морган не възнамеряваше да признае за новооткрития си талант. Това би предизвикало само по-големи страхове и враждебност.

Джихана си проправи път през мърморещата тълпа и се спря между лорд Иуон и както винаги елегантния Ян. Морган никога не я бе виждал по-красива, с дълги, спуснати по раменете коси и съжали повече от всякога, че с времето не бе успял да се помири с гордата кралица. Тя бе наметнала бледоморав халат върху нощницата си и го придържаше на шията си с бледа, тънка ръка, на която бе надяната венчалната й халка с блестящи скъпоценни камъни.

— Ваше Величество — поклони се Морган, стараейки се да избягва излишните дрязги, — съжалявам за сполетелия ви удар, особено в този късен час. Това не е мое дело.

Лицето на Джихана се втвърди и очите й заблестяха като зелен лед.

— Не е твое дело? Морган, да не ме вземаш за идиот? Мислиш ли, че не зная за стража, който уби в собствения ми дворец. Дължиш ми обяснение, преди да те арестуват и екзекутират за убийство!

В този момент на вратата се появи Келсън с изпито и измъчено лице, но с решително изражение.

— Морган ми даде достатъчно обяснения, майко — тихо съобщи той, като излезе от стаята си и застана до Морган. — И тук няма да има арести и екзекуции без прякото ми нареждане. Ясно ли ти е?

Всички около Джихана се поклониха почтително при приближаването на Келсън и момчето отвърна решително на въпросителните им погледи.

— Господа, вие се чудите на среднощния опит за покушение на живота ми. Чудя се и аз — продължи той със спокоен глас. — И без съмнение любопитството ни ще бъде удовлетворено в скоро време. — Той обгърна присъстващите с уверен поглед. — Но ви предупреждавам. Всеки опит да се занимавате с мен в следващите няколко часа, преди коронацията ми, ще бъде считан за предателство. Нямам намерение да търпя повече въпроси, независимо дали за лоялността на Морган към мен или за собствената ми оценка на събитията. Ясно ли е? Ако не се подчините, ще разберете колко добре ме е научил баща ми да бъда крал на Гуинид.