Катрин Курц - Възходът на Дерините

Тримата чуха шума от приближаващите се стражи извън покоите на краля, които пристигнаха и зачукаха на вратата, с викове на ужас, щом откриха съдбата на стражите, нападнати отвън от тримата нашественици. Ударите ставаха все по-настоятелни.

— Ваше Величество! — извика глас, врязващ се в суматохата отвън. — Добре ли сте? Генерал Морган, какво става? Отворете вратата, или ще я разбием!

Морган бързо насочи върха на острието си към пленника и се отправи към вратата след успокоителното кимване на Дънкан. Преди мъжът да успее да реагира, Дънкан се плъзна край него и го докосна по челото, заповядвайки му нещо с тих глас. Мъжът зарея поглед в далечината и отпусна ръце, неспособен да устои на чародейството на свещеника.

— Не си ме виждал — прошепна Дънкан и погледна мъжа дълбоко в очите. — Видял си само принца и Негово Благородие. Разбираш ли какво ти казвам?

Мъжът бавно кимна.

Дънкан пусна ръката му и се отправи към балконските врати, кимвайки на Морган. Мъжът нямаше да издаде присъствието му за нищо на света, бе сигурен в това. Би било трудно да обясни как се е озовал в покоите на принца в този късен час.

Щом Морган повдигна резето на вратата, поставил камата в ножницата й, чу глухо стенание от ъгъла, където лежеше Келсън — сигурен знак, че принцът идва на себе си. Щом вратата се отвори с трясък, той пристъпи в средата на стаята и мислено отправи сила и увереност към Келсън. Стаята се изпълни с въоръжени стражи.

Капитанът на стражите — същият, когото бе срещнал рано следобед, се огледа из стаята, докато хората му се погрижиха за затворника на Морган, после се приближи до него със заканително протегнат меч.

— Стойте на мястото си, генерал Морган, и свалете оръжието — отсече той, следвайки с острието си всеки жест на високия, рус лорд. — Къде е Негово Величество?

Морган нямаше защо да се оглежда наоколо, за да разбере, че е заобиколен от многочислен отряд. Извинително вдигна рамене и насочи меча си към пода, после се обърна и пристъпи към лежащия Келсън. Никой не го спря, щом коленичи до момчето.

— Добре ли си, мой принце? — попита той и му помогна да се изправи.

— Добре съм — измърмори той, дишайки дълбоко, за да успокои вълнението си и подреди мислите си. — Само че не съм свикнал да ме нападат по време на сън.

Обходи с поглед стаята, схващайки от пръв поглед ситуацията и инстинктивно почувства, че е по-добре засега да премълчи истината. Тези мъже нищо нямаше да разберат. Точно сега бе най-добре да следва разпорежданията на Морган.

Той си пое още веднъж дълбоко дъх и се обърна към капитана на стражите.

— Как влязоха тези хора тук, капитане?

Капитанът веднага зае отбранителна позиция.

— Не зная, Ваше Величество. Очевидно са нападнали стражите вън. Трима са мъртви и поне четирима са тежко ранени.

Келсън кимна. Сега всичко му стана ясно.

— Разбирам. Кои са нашите нападатели, Морган?

Морган се приближи до останалия жив разбойник, все още на колене, и свали шлема и качулката му. Лицето отдолу му отвърна с гневен поглед и внезапно се изкриви от ярост.

— Лорд Едгар от Мателуейт! — възкликна Келсън.

— Не е ли той един от вашите васали, генерал Морган? — попита капитанът, отново вдигайки меча.

Морган долови заплашителната нотка в гласа му и предпочете ръцете му да са свободни, когато се извърна да отговори.

— Да, от моите хора е, капитане. — Той се обърна и търпеливо се втренчи в Едгар. — Имаш ли нещо против да ни обясниш какво бе това, Едгар? Обзалагам се, че имаш основателни причини да извършиш предателство срещу нашия крал.

Едгар изглеждаше объркан за миг, после виновно вдигна очи към Келсън.

— Ние само следвахме заповедите ви, Ваше Благородие.

— Чии заповеди, Едгар?

Едгар се заизвива на пода.

— В… вашите заповеди, милорд.

— Моите заповеди…

— Морган ли ви заповяда да убиете краля? — негодуващо просъска капитанът и насочи меча си към гърлото на Морган.

— Достатъчно! — заповяда Келсън, като отблъсна оръжието на капитана настрана. — Лорд Едгар, бихте ли могли да бъдете малко по-обстоятелствен.

Едгар неспокойно се размърда, после падна на колене и сведе глава, вдигайки ръце в молба за пощада.

— Моля ви, Ваше Величество, простете ми! — захленчи той. — Не исках да го сторя! Той… той упражнява особено въздействие върху хората. Може да ги накара да направят всичко, което пожелае. Той…

— Престани! — изстреля думите си Келсън с горящи от гняв очи.

— Ваше Величество — настоя капитанът, опитвайки се да се приближи до Морган — позволете ми да го арестувам, моля ви ! Вие сам знаете , че това, което слуховете говорят за него, е самата истина — той е чудовище, убиец…