Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Ш-ш-т! — вдигна за тишина Лорънс лявата си ръка. — Струва ми се, че чух някакъв шум.

— Харълд, скрий се там — заповяда Едгар и накара третия мъж край камината да се присламчи вляво от нея.

Тримата мъже дочуха от стената зад камината някакви драскащи звуци, издавани сякаш от внимателни стъпки. Те мигновено загасиха свещите си и се затаиха с оголени мечове в мрака.

Част от стената глухо проскърца и се поддаде леко, после се плъзна назад. От отвора блесна слабият пламък на свещи, на чиято светлина мъжете зърнаха Морган да внася тялото на изпадналия в безсъзнание принц, последван от Дънкан. Щом двамата се промушиха през вратата, те откриха, че огънят ярко пращи и усетиха присъствието на хора сред сенките.

— Ти, демон такъв! — изсъска гласът на Едгар от мрака. — Какво си направил с Негово Височество?

Тримата мъже пристъпиха в светлия кръг около свещите и предизвикателно измерваха с поглед Морган и Дънкан, заплашвайки ги с оръжията си, а лицата им бяха прикрити под забралата на стоманените шлемове и тъмните плащове с качулки.

— Няма ли да кажеш нещо, чудовище такова? — свирепо изрева Едгар. — Изправи се срещу мен и се защищавай!

Думите на нападателя накараха двамата мъже да действат. Дънкан хвърли свещта си на земята и я стъпка, сетне подхвърли меча на Морган. Морган вече бе отпуснал изпадналия в несвяст Келсън на пода до нозете си и измъкна оръжието от ножницата си с мълниеносен жест. До него Дънкан извади меча на Келсън и също се приготви за бой.

Най-младият от тримата нападатели веднага въвлече Дънкан в битката, притискайки го до ъгъла. А останалите двама нападнаха Морган с рапира и широк меч, чиито удари прозвънтяха по острието на Морган като чукове о наковалня.

След първоначалния сблъсък Морган се хвърли напред и успя да парира двамината си врагове, лесно, методично, по-малко загрижен за това да ги победи, отколкото да се старае да бъде постоянно между тях и отпуснатото тяло на Келсън зад него. Тънката кама отново блесна в дясната му ръка и той я употребяваше като добро преимущество да отклонява случайния замах на рапирата. Но тя бе, разбира се, напълно неефикасна срещу ударите на меча, които продължаваха да се сипят върху него.

Също така се страхуваше да не се хвърли в пълна защитна маневра. Боеше се да приема предизвикателствата, което означаваше да остави Келсън открит за атаките. Още не се бе уверил кои са нападателите и не можеше да рискува живота на принца, за да разбере. Погледна встрани и разбра, че Дънкан също не може да му помогне.

Дънкан си имаше свои проблеми в ъгъла, мъчейки се да се справи с положението. Острието на Келсън бе по-късо и по-леко, отколкото оръжието, с което бе свикнал да си служи. В резултат на това беше в изключително неизгодно положение, с тънко и късо острие срещу мъжа, който го превъзхождаше по ръст, тежест, умение да борави с меча и натрупания с годините опит.

Не че му липсваше умение. Дънкан бе първият син на знатен благородник, обучен в добрите традиции на бойното изкуство и кален в многогодишни тренировки. Но сегашните условия не му се нравеха. Той притежаваше само слабото оръжие, за да се защити — но то не можеше да нанесе дори драскотина върху една метална ризница. Хората не вдигаха често оръжие срещу свещеник, особено от неговия ранг.

Той се бореше безстрашно да намери излаз — и най-сетне успя!

Очевидно съперникът му също бе усетил преимуществото му и в резултат на това силите му го напуснаха и той заотвръща на ударите с по-малка бързина, отколкото бе способен.

Това му струва живота. Дори когато осъзна грешката си, острието на Дънкан се стрелна към по-беззащитната част от ризницата му и го прониза в сърцето. Той грохна на пода и с изненадано изражение на лицето спокойно предаде богу дух.

След като захвърли окървавения меч на Келсън, Дънкан се взря в мрака, опитвайки се да прецени към кого от противниците на Морган да се насочи. Решението не се оказа трудно. Ако Морган трябваше да парира още много удари от широкия меч, нямаше съмнение какъв щеше да бъде резултатът.

Като се прокрадна тихо зад един от мъжете, Дънкан протегна пред него ръце с допрени длани, сетне бавно ги раздалечи. При това движение малка сфера от зелен огън закръжа из въздуха, след което се насочи към главата на нападателя. Щом докосна шлема му, проблесна ярка арка от зелен пламък. Мъжът изкрещя и се свлече зашеметен на пода. Падането му толкова разтревожи компаньона му, че Морган лесно го обезоръжи и го притисна до стената.