Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Трупа.

Келсън смръщи вежди и замислено прехапа устни.

— И как направихте откритието си, Едгар?

— На… На нас…

— Продължавайте — заповяда Келсън.

— На нас… ни казаха да отидем на това място в коридора — неохотно изломоти Едгар.

— И кой ви нареди да отидете там? — упорстваше Келсън. — Кой е бил осведомен за убийството и ви е наредил да отидете на местопрестъплението?

Раменете на Едгар потрепериха.

— Моля ви, Ваше Величество, не ме принуждавайте да…

— Кой ви нареди да отидете там? — заповеднически запита Келсън и очите му блеснаха.

— Ваше Величество, аз…

Изведнъж, преди някой да го спре, Едгар се завъртя и измъкна кама от пояса на един от стражите. Докато Морган съумее да реагира, хвърляйки се напред, той вече знаеше какво ще се случи и че няма да може да го предотврати.

Докато ръцете на Морган достигнат Едгар, вече бе твърде късно. Камата се бе забила дълбоко в корема на мъжа и той се олюля и се свлече на пода. Морган и смаяните стражи изправиха тялото му на земята и капитанът загледа ужасен това, което се бе случило.

— Той… предпочете да загине от собствената си ръка, вместо да издаде името на покровителя си, Ваше Величество — прошепна капитанът и хвърли разтревожен поглед към Морган. — Каква ли нечиста сила може да накара човек…

— Изведете го оттук — нареди кратко Келсън. — И отведете приятелите му с него. Да се надяваме, че тази нощ няма вече да ни безпокоят.

Щом стражите се подчиниха, той се извърна, сигурен, че ред изплашени очи следят всяко негово движение. Морган застана встрани, докато стражите извършваха щателен оглед на покоите на принца, опитвайки се да изглежда по-малко подозрителен. После се прокрадна в коридора.

Дери, Бог да му е на помощ, беше някъде там. Ако бе следвал инструкциите, а нямаше съмнение в това, той трябваше да е сред стражите, нападнати от похитителите. Трима мъртви и четирима тежко ранени, бе казал капитанът. Дано Дери да беше сред живите!

Сцената в коридора приличаше на кланица. Навсякъде лежаха тела: някои бездиханни, други заобиколени от стражи или хирурзи. Помощниците отнесоха двама и Морган втренчи поглед в минаващите, но не зърна Дери.

Разтревожен, той търсеше приятеля си сред сгърчените тела, докато накрая видя познатия син плащ край стената. Един хирург току-що се бе изправил, след като бе изследвал страничната рана на тялото под плаща и обърна мрачното си лице към Морган.

— Съжалявам, но се страхувам, че за този човек не може да се направи нищо, милорд — каза мъжът, поклащайки глава. — Той ще умре само след няколко минути. Трябва да бъда при онези, на които бих могъл да окажа помощ. — Той бързо се отстрани, очевидно неразпознал външността на ранения.

Морган коленичи до отпуснатото тяло и отдръпна част от плаща, покриващ лицето. Това беше Дери.

Щом го погледна и докосна ръката му, в главата му прокънтяха думите на жената, облечена в сиво: „Ще те накарам да си платиш… и ще направя всичко възможно да унищожа онези, които обичаш най-много, бавно, един по един…“

Пръв беше Брайън, после лорд Ралсън, младият Колин от Фиана, помощниците му. А сега умираше и Дери. И нищо не можеше да направи…

Взе отпуснатата длан на приятеля си в ръка и повдигна клепача му. В Дери все още мъждукаше слаба искрица живот. Ужасна рана бе разкъсала плътта му отстрани, може би засегнала жлъчката и Бог знае още какво. Главните артерии навярно също бяха разкъсани, защото от раната бликаше кръв с всеки удар на сърцето.

Морган измъкна кърпичка от ръкава си и я притисна силно до раната, опитвайки се да спре кървенето, макар и да знаеше, че опитите му са безсмислени. Ако можеше да направи нещо… да премахне всички последствия, сякаш нищо не се бе случило… Ако можеше да призове някоя неведома, лековита сила…

Той внезапно се изправи, стъписан от идеята, която го бе осенила. Някога, преди много години, бе чел за подобна лековита сила — сила, която Дерините владееха. В древни времена те бяха практикували това изкуство.

Но не… Онези лечители бяха изцяло Дерини, идеално обучени, упражняващи пълен контрол върху, целия арсенал от могъществото на Дерините — а не половинка като него. И времената тогава бяха различни: в епоха, в която хората вярваха в чудеса и в Божията сила, не бе трудно да се управлява. Кой знае?

И все пак, ако Дери имаше дори нищожен шанс да оживее и ако той, Морган, би бил способен по някакъв начин да повика тази забравена сила от миналото — само един Бог знаеше…