Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Лъжеш — отсече Келсън, обръщайки хладните си Халдейнови очи към капитана. — Морган не е предател!

— Ваше Величество, кълна ви се — започна Едгар с ужасен, умоляващ поглед.

— Млък!

В стаята настана тишина, с изключение на тежкото, дрезгаво дишане на Едгар и дълбокото равно дишане на Келсън. Той погледна изкосо Морган, очаквайки някакъв знак за действие, ала го видя само едва доловимо да поклаща глава. Сам трябваше да намери начин да се справи с положението. Всичко, което би могъл да произнесе или стори Морган в този момент, само щеше да утежни нещата.

Келсън погледна отвисоко Едгар.

— Ставай.

Щом Едгар се подчини, Келсън обгърна с поглед всяко лице поотделно около себе си.

— Въобразявате си, че Морган лъже, така ли? И мислите, че го закрилям и че ме е измамил, както и вас? — Той стрелна гневно с поглед Едгар. — Ала аз твърдя, че това е човекът, който лъже. Твърдя също така, че Морган никога не е молел някого да отнеме живота ми. Той е дал тържествена клетва на баща ми да ме пази и е човек, който държи на думата си.

Той продължи, като се взря право в очите на Морган.

— Не, Едгар е лъжецът. И сега трябва да открием защо е извършил това зло и за кого. Ще помоля Морган да го разпита. Всички вие знаете за Деринийската му сила и за това, че може да упражни натиск, за да изкопчи истината. И тъй като не му вярвате, винаги може да възникне подозрение, че упражнява контрол над отговорите.

Той свали очи от Морган и се приближи до Едгар. В тишината, възцарила се в стаята, той отправи поглед към обвиняемия.

— Господа, като истински син на баща си добре мога да отгатна кога един човек лъже! И също така мога да открия истината!

Той долови погледа на Едгар и прикова очи в него.

— Лорд Едгар от Мателуейт, погледнете ме! — заповяда той. — Кой съм аз?

Едгар сякаш не можеше да откъсне очи от лицето на момчето и Морган слисан го изгледа. Дънкан навярно го бе научил да чете мисли!

— Кой съм аз? — повтори Келсън.

— Вие сте принц Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, наследникът на моя господар крал Брайън — отвърна Едгар с равен глас.

— А кой е този? — попита Келсън и посочи към Морган.

— Лорд генерал Аларик Антъни Морган, мой господар, Ваше Величество.

— Добре — отвърна Келсън, присвивайки очи в съсредоточение. — Лорд Едгар, наредил ли ви е Морган да ме убиете?

Едгар отвърна прямо, без да трепне с очи.

— Не, Ваше Величество.

Стражите неловко се размърдаха и глухо мърморене изпълни стаята. Капитанът наблюдаваше невярващо сцената.

— Тогава кой ви заповяда да ме убиете, лорд Едгар?

Очите на Едгар се разшириха, сякаш в него се разиграваше мъчителна вътрешна борба. Той избъбри:

— Не вас дойдохме да убием, Ваше Величество, а лорд Аларик! Такава смърт трябва да сполети всички убийци, които нападат беззащитни хора в тъмнината.

Той се отскубна от стражите и се нахвърли върху Морган, опитвайки се да вкопчи ръце в гърлото му, но Морган спокойно отстъпи встрани и го укроти, връщайки го към охраната на стражите. Едгар продължи да се боричка в ръцете им и Келсън вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Обяснете ми, Едгар — изплющяха като камшик думите му и той се приближи до пленника, — кой убива безпомощни люде по тъмните ъгли? За какво става дума?

— Морган знае! — просъска заловеният. — Попитайте го как младият Майкъл Дефорест предаде Богу дух, пронизан от кама, докато бдеше на стража в тъмните коридори на двореца. Попитайте го знае ли, че след като си е свършил работата надве-натри, Дефорест все още е имал достатъчно сила да изпише знака на убиеца върху пода с кръвта си — изображението на Грифона на Коруин!

— Какво? — зяпна капитанът.

Стаята отново се огласи от мърморене, този път по-възбудено. Слисан, Келсън още веднъж прикова поглед към Морган!

— Знаеш ли за какво говори? — прошепна момчето.

Обсъжданията около него се прекратиха и всички напрегнаха слух, за да чуят отговора на Морган. Около десетина меча се бяха насочили сега към генерала и всеки от стражите пристъпи по-близо при последните думи на Едгар.

Морган поклати глава.

— Как ли пък не — чу се тих глас отзад.

Келсън впери остър поглед в посоката на коментара, обърна се към Едгар и го прониза с очи, като задълго ги задържа върху лицето му.

— Лорд Едгар, откъде знаете, че това е истина?

Едгар се поуспокои от погледа на Келсън.

— Видях го със собствените си очи, милорд. Лорд Лорънс и Харълд Фицмартин бяха с мен.

— Истинският убиец ли видяхте или само трупа? — настоя да узнае Келсън.