Катрин Курц - Възходът на Дерините

Щом Морган скокна от седлото на големия боен жребец, той кимна на Дънкан. После сигнализира на Дери, оглеждайки се неспокойно в тълпата, докато Дери не го забеляза и не се приближи бързо до него.

— Някакви неприятности? — попита Дери.

— Възможно е — отвърна Морган и посочи към Келсън и архиепископите. — Да си забелязал нещо нередно?

— Никаква следа от Чариса, ако това имате предвид, милорд. Но в тълпата цари странно оживление. Сякаш всички се досещат, че нещо ще се случи.

— Е, прави са да мислят така — отговори Морган. — Има нещо. — Той обгърна с поглед сградите пред себе си, сетне направи знак на Дери.

— Виждаш ли камбанарията на катедралата? Искам да се качиш на нея и да хвърлиш някой и друг поглед наоколо. Тя трябва да пристигне с няколко войника до себе си, така че не може да се появи току-тъй. Ще ни предупредиш за пристигането й поне пет минути преди да се е добрала до катедралата.

— Добре — кимна Дери. — Кога очаквате да се появи, сър?

— Може би след час — отвърна Морган. — Доколкото познавам Чариса, тя ще изчака процедурите по коронацията да напреднат, преди да се намеси. Тя знае също, че сме уведомени за пристигането й, така че ще разчита на собствения ни разум да се уплаши и да ни предаде.

— Тя вече донякъде е извършила това — промърмори Дери.

Щом Дери пое към върха на камбанарията да заеме наблюдателна позиция, Морган си проправи път към Дънкан, избягвайки тълпата от суетящите се наоколо момчета, хора и слуги, като се стараеше да остане вън от полезрението на Лорис и Кориган.

— Какво става? — попита с нисък глас той, прокрадвайки се до братовчед си.

Дънкан вдигна вежди.

— Приятелю, няма да повярваш в това, което ще ти кажа. Кориган е толкова потресен от случилото се в криптата, че заплаши с отменяне на коронацията. Келсън тъкмо съумя да пооглади накокошинената му перушина, и тогава започна Лорис . Искаше да те арестува… да отстрани мен от длъжност и бе замислил сериозно да изправи Келсън пред съда за ерес.

— Господи, какво още се е случило?

— Не се безпокой — продължи Дънкан. — Келсън го постави на място. Заплаши, че за подобни хули и клевети ще го изпрати в изгнание и ще го лиши от временните му пълномощия. После подхвърли на Кориган, че ще го прогони след още една негова непристойна проява. Трябваше да видиш изражението на стария Кориган. Само при мисълта , че Арилан или някой друг епископ ще го изместят от Ретмут и владенията му, се лиши от дар слово.

Морган въздъхна от облекчение.

— Мислиш ли, че ще ни причинят още неприятности? Нямаме нужда от религиозни свади днес като връх на всичко.

Дънкан поклати глава.

— Не ми се вярва. Те се оттеглиха, мърморейки нещо за ерес и богохулство. И ти гарантирам, че не могат да понесат мисълта да участвам в церемонията. Но няма какво друго да правят, освен да ме изтърпят, за да запазят позициите си. Дори Лорис не е такъв голям фанатик, какъвто изглежда.

— Надявам се да си прав — отвърна Морган. — Предполагам, че си успял да се държиш колкото се може по-далеч от тях, докато пристигнахме.

— Само посредством някакво благоразумно отклоняване на вниманието им, протакане или шикалкавене. Надявам се да отложа тази свада за неопределено време.

Едно момче от обслужващите олтара в блестящ бял нагръдник и червено расо се втурна към Дънкан, дръпна го бързо за ръкава и Дънкан се отправи да заеме мястото си в шествието. Щом той се оттегли, един паж предаде ножницата с Държавния меч на Морган и му посочи къде трябва да застане.

Келсън премина начело на шествието и зае отреденото му място. Морган му се усмихна окуражително, ала момчето изглеждаше твърде развълнувано и объркано, за да го забележи. Лорис и Кориган стърчаха от двете му страни и когато минаха покрай него, му отправиха гневен поглед. Но Арилан му кимна зад тях с лека прикрита усмивка, с която му правеше знак да не се безпокои.

Проклети архиепископи! Те нямаха право да тревожат момчето по този начин. И без това детската му главица бе презаета в този миг с толкова много неща, които трудно можеше да издържи едно четиринайсетгодишно момче. А двамата враждебно настроени архиепископи не правеха нищо, освен да нажежават обстановката.

Някой тогава явно даде знак, защото момчетата от хора начело на колоната започнаха да изпълняват тържествените химни. Шествието се проточи: първо хорът, после групата момчета от олтара с ясни, ведри лица и белоснежни нагръдници над червените им мантии, всички носещи свещи в блестящи сребърни свещници.