Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Какво правите в Съвета на лордовете? — тихо попита той, а в ума му вече се оформяше план за действие. В сивите му очи проблесна студено пламъче, което напомняше за баща му и той внезапно заприлича на два пъти по-възрастен и изпълнен с достойнство.

Чариса повдигна вежди, после насмешливо се поклони. Момчето й напомняше за Брайън отпреди двайсетина години, с изненадващо зряло и властно държане за неговата възраст. Колко жалко, че нямаше да доживее да се възползва от тези облаги.

— Какво правя ли? — язвително попита тя. — Ами добре, ще ти кажа — искам смъртта ти, Келсън. Навярно вече си се досетил. Нима Шампионът ти не те е предупредил за това?

Тя се извърна сладко усмихната към Морган, после отново насочи вниманието си към Келсън. Но на Келсън не му беше забавно.

— Насилственото ви нахлуване в катедралата е нежелано от нас, както и присъствието ви — отвърна хладно Келсън. — Вървете си, докато търпението ни не се е изчерпало докрай. За въоръжената ви свита няма място в този Божи храм.

Чариса се засмя, незасегната от думите му.

— Смела проява, мой малки принце — тя кимна към ръкавицата. — За нещастие, не можеш да се отървеш от мен толкова лесно. Предизвиквам те на двубой за властта над Гуинид. Навярно ще се съгласиш, че не мога да се оттегля, преди да е удовлетворено предизвикателството ми.

Погледът на Келсън мрачно се стрелна към въоръжените мъже, изправени зад Чариса, после отново се спря на нея. Знаеше, че владетелката на Дерините се стреми да го въвлече в дуел с магически заклинания. Знаеше също, че без силата на баща си ще се провали. За щастие, имаше начин да предотврати битката за известно време и пак да запази честта си. А през това време щеше да напрегне мисълта си за решителния сблъсък, който неминуемо щеше да последва.

Той отново се взря в хората на Чариса, после взе окончателно решение.

— Много добре. Като крал на Гуинид приемам предизвикателството ви. И според древните правила на двубоя нашият Шампион ще се сражава срещу вашия по време и на място, които ще бъдат определени на по-късна дата. Това удовлетворява ли ви? — Той бе сигурен, че Морган лесно ще се справи с когото и да било от свитата на Чариса.

Гневно пламъче проблесна за миг в очите на Чариса, но тя съумя да овладее изражението си. Надявала се бе да остави Морган невредим за по-дълго време, за да се настрада до насита от днешната смърт на последния Халдейн. Ала това не бе важно. По-силно я тревожеше предчувствието, че Ян не би могъл да победи наполовина родения Дерини.

Тя отново хвърли поглед към ръкавицата и кимна.

— Добре намислено Келсън. Отлагаш сблъсъка ни може би за пет минути, тъй като все още възнамерявам да те предизвикам на личен двубой.

— Но не, докато устоява на сражението нашият Шампион — възпротиви се Келсън.

— И това може лесно да се уреди — рязко отвърна Чариса. — Преди всичко няма да отлагаме двубоя за по-късна дата. Времето и мястото са тук и сега. Нямаш друг избор. После, не възнамерявам да възлагам надеждите си на когото и да било от присъстващите в моята свита. Моят Шампион е ей-там, готов всеки миг да ме защити.

Щом тя помаха към лявата страна на катедралата, Ян се отдели от групата благородници с хитра усмивка на лицето и пристъпи към Чариса. Бе положил ръка върху дръжката на меча си, докато погледът му бе вперен в Келсън.

Младият крал бе потресен от откритието, че Ян е предателят сред неговите хора, тъй като винаги бе считал младия пер за верен, макар и не особено ентусиазиран свой защитник. Това обясняваше странните събития, които се бяха разиграли от мига на пристигането на Морган. С високия си пост в двореца Ян не би срещнал затруднения да им подхвърли стенректа, да убие стражите и да оскверни гробницата на Брайън миналата нощ.

Като се замисли по-дълбоко, Келсън осъзна, че в думите на Ян през последните три месеца често се прокрадваше непочтително отношение към Морган. Недоизказаните му фрази, хитрите и злостни намеци — разбира се, ето коя бе причината. Може би и той притежаваше от силата на Дерините. А подбудите за поведението му бяха повече от прозрачни. Всеки знаеше, че Източните покрайнини граничат с владенията на Морган.

Ала нито една от тези мисли не се прокрадна в изражението на Келсън. Само очите му се присвиха, щом се обърна с нисък глас и заплашителни нотки към Ян в тишината на катедралата.

— Нима ще посмееш да вдигнеш оръжие срещу мен, Ян? И то, в този свят храм?

— Да, хиляди пъти да! — озъби се Ян и стоманеният му меч просвистя, щом го извади от ножницата. Той навъсено се поклони на Келсън. — А сега — посочи меча си — вашият Шампион ще приеме ли предизвикателството? Или трябва да отида при него и да го пронижа, както си стои на място?