Катрин Курц: Възходът на Дерините

Келсън леко почервеня, но се постара да запази безстрастно изражение.

— Моят баща, по силата на необходимостта, бе повече свикнал да убива, Чариса. В това, трябва да признаем, ние не сме обучени. Ала се случиха достатъчно убийства в изтеклите седмици. И не желаем умишлено да те причислим към списъка на мъртвите.

— Ах — кимна одобрително Чариса. — Синът на Лъва е изпълнен с гръмки закани също като баща си — бавно се усмихна тя. — Но аз мисля, че приликата свършва дотук: че нашият млад принц изрича по-смели слова, отколкото си мисли. Човек би си помислил, че той притежава сила, която да подкрепя смелостта му. — Леденият й поглед се плъзна от главата към краката му и обратно. — Но, разбира се, всички знаем, че силата на Брайън умря заедно с него в полето на Кандор Реа.

Келсън не отстъпи от решителността си.

— Нима, Чариса? Нима силата ми е погребана заедно с него?

Чариса уклончиво сви рамене.

— Да или не, това ще ми кажеш ти.

— Ще посмееш ли да потвърдиш, че силата му е загинала? Моят баща — продължи прямо Келсън — победи твоя и го лиши от могъществото му. Разумно е да се предположи, че ако притежавам силата на Брайън, то държа в ръце и твоите тайни. И в този случай ще се срещнеш със съдбата на своя незавиден предтеча.

— Ако притежаваш силата — съгласи се Чариса. — Ала аз убих Брайън. Това ми дава известно предимство, нали?

Джихана не можа повече да се сдържи.

— Не! — извика тя и се втурна в разчистеното пространство между сина си и магьосницата на Дерините. — Не, не можеш! Не и Келсън! Не и Келсън!

Тя зае отбранителна позиция пред Келсън, а магьосницата отговори на яростния й поглед и после се разсмя.

— Ах, бедна моя Джихана — изгугука тя. — Вече е късно за това, скъпа. Изминаха толкова много години, откакто се отказа от по-добрата си същност и предпочете да бъдеш само човек. Сега играта не е в твои ръце. Стой настрана.

Джихана се изправи в цял ръст, зелените й очи потъмняха и заблестяха със странна светлина.

— Ти няма да унищожиш сина ми, Чариса! — прошепна тя с леден глас. — Дори да се наложи да стигна до вратите на ада, ти няма да го притежаваш, сам Бог ми е свидетел!

Чариса избухна в подигравателен смях, а Джихана леко се олюля. Изуменият Келсън понечи да грабне майка си за ръка и да я отведе от опасното място, ала се почувства неспособен да се притече. Джихана вдигна ръце и ги насочи към Чариса, а от пръстите й лумнаха дълги искри от златиста светлина към жената в сиво. Внезапно цялата отприщена на воля сила на Дерините остро се нахвърли срещу Призрачната, насочвана единствено от отчаянието на една майка, решена на всяка цена да спаси детето си, независимо от страшните последствия.

Ала силата на Джихана не бе овладяна. Продължителното й отричане на Деринийското й наследство от толкова много години я бе лишило от уменията й и тя не можеше да ги използва за собствено преимущество. А Чариса с цялото си зло бе всичко това, което Джихана бе отрекла у себе си — пълновластна магьосница на Дерините, обиграна в изкуството си, напълно владееща сила, толкова могъща, че Джихана не можеше и да си представи.

Следователно Чариса не бе обезпокоена от атаката. Тя се възстанови мигновено от първоначалния удар и изтъка около себе си предпазна мрежа, отблъскваща всичко призовано от Джихана. После се зае да се концентрира върху унищожението на тази проклета Дерини, осмелила се да я предизвика на двубой.

Въздухът между двете жени се нажежи и заискри. Разнесе се силен пукот и пращене, щом фантастичната сила бе освободена и обезвредена. Келсън наблюдаваше с широко отворени очи как майка му устоява известно време на силата на Чариса. Междувременно Дънкан и Морган вече бяха открили капана, който бе устроила Чариса и яростно се бореха да отклонят убийствената й сила, насочена сега срещу кралската й съперница.

После всичко приключи. Със слаб стон Джихана меко се свлече върху дебелия килим на стъпалата в позата на спящо дете. Келсън мигновено се покатери по тях и застана до нея. Дънкан вече бе коленичил и опипваше пулса й с мрачни и напрегнати устни, открил онова, от което се боеше най-много.

С тревожно кимване той повика Нигел и Иуон да се приближат. Когато понесоха Джихана на безопасно място, около нея все още пращеше слабо сияние. Щом Дънкан помогна на Келсън да се изправи, момчето втренчи широко отворените си, ужасени очи към свещеника и той отрицателно поклати глава.

— Не е мъртва — прошепна Дънкан, така че да го чуе само Келсън. — С Аларик успяхме да отклоним най-злата част от енергията. — Той погледна встрани, където лежеше Морган, после извърна очи към Джихана.