Катрин Курц: Възходът на Дерините

При последните думи на заклинанието от двете половини на кръга внезапно се заотделяха сини и червени аури, които заискриха и се превърнаха в блестяща полусфера над тях. Когато цветовете се врязаха един в друг, ярко виолетово припламна с пукот в тъмнината — единствената светлина в катедралата, освен тази на кандилниците.

След като двамата съперници се отдръпнаха към местата си, взаимнопреливащите се цветове се заиздигаха и завълнуваха между тях, като всеки се стремеше да пробие и разкъса слабите места на другия. Те дълго изглеждаха равностойни. Но накрая виолетовият огън се насочи към Чариса.

Щом кълбото стана пурпурночервено, без оттенъка на синьото, страх пробяга по лицето на Чариса. Смъртоносното сияние между нейната сила и бавното, но неотклонно настъпление на Келсън изпълниха очите й с ужас, щом достигна границата на кръга. Раменете й накрая се блъснаха в мазната, лъскава повърхност на бариерата и тя се закова, неспособна да предприеме повече нищо. Когато пурпурното най-сетне я погълна, тя нададе дълъг, пронизителен агонизиращ вик, примесен с ярост, който бавно заглъхна, докато тя се смали до нищожни размери.

После тя изчезна. Изчезнаха също и пръстенът от пурпурночервена аура и полукълбото. Всичко, което остана, бе едно младо момче в ослепително бяло облекло, застанало върху знака на отдавна забравен светец-отстъпник, прекалено замаяно от победата си, за да може да се присъедини към виковете, които се разнасяха от множеството наблюдавали сцената с надежда и упование.

Навън тъмнината се бе прояснила и небето бе чисто. При радостните възгласи под свода Морган разтвори очи и се усмихна, протегна ръка към раненото си рамо и откри, че е изцерено. Вдигна в почуда очи от онова, което бе успял да извърши и Дънкан също ококори срещу него широко очи и му помогна да се изправи. Морган пристъпи до все още замаяния Келсън и леко положи длан върху рамото му.

При допира му момчето се стресна и с удивление и изненада извърна към него очи.

— Морган! Как така?

— Не сега, мой принце — топло отрони Морган, като посочи с ръка към все още възбуденото и радостно множество и се усмихна. — Трябва да завършим коронацията.

Той хвана Келсън за ръка и го поведе към светилището по стъпалата, където ги очакваше архиепископът, изумен и изплашен все още от онова, което се бе разиграло само преди миг пред очите му. Щом глъчката поутихна, Нигел запристъпва напред с кралския държавен плащ и го наметна гордо върху раменете на младия принц, главозамаян все още от стеклите се събития. А Джихана, която със смъртта на Призрачната бе освободена от магията, стана бавно от мястото си и се загледа неразбиращо в своя син.

Келсън долови погледа й и се изтръгна от групичката, насъбрана около олтара. Колебливо пристъпи към нея и падна на коляно в нозете й.

— Ти рискува много за мен — каза той, сякаш го бе страх да я докосне.

— Ще ми простиш ли, че постъпих против волята ти? — промълви Джихана, като взе ръката му и я приближи до устните си.

— Моля те, не ми искай прошка сега. Остави ме да ти се порадвам, че си жив.

Сълзите й мокреха ръката му.

Келсън стисна нейната, избърса скришом издайнически бликналите си сълзи, после се отдели от нея и се изправи на крака. След като измина няколко крачки, той се извърна наново към олтара с озарено от усмивка лице. Архиепископ Кориган, архиепископ Лорис и епископ Арилан вдигнаха украсената със скъпоценни камъни корона на Гуинид и зашепнаха древната ритуална молитва за коронацията.

— Благослови, моля ти се, Боже, тази корона. Благослови също твоя покорен слуга Келсън, върху чиято глава полагаме днес знака на кралското могъщество. Нека благодарение на твоята воля бъде изпълнен с всички качества на достойния принц. Чрез вечния крал, Господи наш, който живее и властва в Теб в светото триединство на Свещения дух, Амин.

Ето какво чуха и видяха хората.

Ала за тези, в чиито жили течеше Деринийна кръв, гледката бе по-различна. Четвърта фигура за тях поддържаше короната над главата на Келсън — висок, властен рус мъж, отличен в блестящия златен плащ на древните господари на Дерините. И за онези, които го бяха съзрели, бе изпратено друго послание извън обикновената форма на коронацията. Блестящият странник използва древната форма на Дерините, за да предназначи съвсем различна съдба за младия крал, когото коронясваше в момента.

— Келсън Синил Рис Антъни Халдейн, полагам короната ти в името на Всемогъщия, който знае всичко и в името на този, който бе дълго време закрилник на човечеството. Келсън Халдейн, ти си господар на хората и на Дерините. Желаем ти дълголетие и благополучие, кралю на Гуинид!