Върху лицето на Ян цъфна обезоръжаваща усмивка.
— Не можеш да си представиш колко, млади приятелю.
Той леко премести тежестта на тялото си върху коня и изведнъж отекна пукот на разцепена кожа и лявото му стреме увисна разкъсано.
— Проклятие! — извика яростно той, успявайки да запази равновесие. — Ето го и краят на лова за мен!
Той постепенно забави ход, за да пропусне свитата край себе си, наведе се да освободи стремето от крака си, увиснало все още на върха на обувката му и се усмихна благодарно на Колин, щом момчето спря коня си и се върна при него. Когато всички ездачи отминаха, той слезе от жребеца си, за да огледа седлото, а Колин го наблюдаваше загрижен отстрани.
— Казах на оная свиня, коняря, да смени кожата още преди три дни — разфуча се Ян, като опипваше скъсания ремък. — Имаш ли излишен да ми услужиш?
— Мисля, че да — каза Колин, слизайки от седлото.
Докато Колин тършуваше из кожената си торба, Ян се озърна крадешком към поляната. Изборът на момента бе идеален. Дори сега ловните хрътки се бяха спрели в средата й, отново изгубили следата.
Сега всяка секунда…
Помощник-ловците яростно се опитваха да укротят хрътките, а Брайън, леко раздразнен, пляскаше с камшика по ботуша си.
— Иуон, паленцата ти отново се разпиляха — каза той, обхождайки с поглед местността. — Келсън, тръгни напред и се опитай да разбереш какво се е случило. Те не могат да загубят следата сред открито поле. Иуон, ти остани тук.
Щом Келсън отпраши напред, Иуон се изправи на стремената си, за да се огледа по-добре, после седна, мърморейки недоволно. От такова разстояние не бе способен да различи нищо сред кръжащите наоколо кучета и ездачи и разгневеният стар воин очевидно бе на път да избухне в яростна тирада.
— Проклетите зверчета са полудели! — изръмжа той. — Само почакайте, докато ги спипам…
— Хайде, Иуон, не излизай от кожата си — меко го прекъсна Брайън. — Явно не ни е писано да… о!
Брайън внезапно замлъкна по средата на изречението си и се вцепени, сивите му очи се разшириха от ужас.
— О, Господи! — прошепна той и замижа, сгърчен от болка. Камшикът и юздите паднаха от ръцете му, той се вкопчи в гърдите си и се олюля на седлото, заглушавайки стенанията си.
— Ваше Величество! — изкрещя Иуон.
Брайън се олюля и се свлече от седлото, а Иуон и Роджиър го сграбчиха мигновено за ръцете и успяха някак да го положат на тревата помежду си. Другите наоколо слязоха от конете си и се притекоха на помощ. Отнякъде изникна принц Нигел и безмълвно залюля отпуснатата глава на брат си в скута си.
Докато Иуон и Роджиър коленичеха разтревожени от лявата му страна, Брайън се сгърчи от нов спазъм на заслепяваща го болка и слабо извика: „Келсън!“
Понеже яздеше далеч напред с хрътките, Келсън по-скоро видя, отколкото чу суматохата отзад в центъра на ловната свита и се извърна в галоп, сигурен, че се е случила сериозна беда. Но когато стигна до групичката, шумяща около краля и зърна баща си проснат на земята в предсмъртна агония, рязко закова коня си, който се плъзна по влажната трева, скочи от седлото и си проби път през тълпата от зяпачи.
Брайън дишаше учестено, стиснал здраво зъби от острата болка, която го пронизваше при всеки удар на сърцето. Очите му трескаво се въртяха в орбитите си, опитвайки се да съзрат Келсън. Той упорито пренебрегваше усилията на Иуон, Роджиър и епископ Арилан да го успокоят.
Всичко, което успя да види, бе сина си, щом момчето падна на колене от дясната му страна. Кралят стисна ръката му, когато го заля нова вълна от болка.
— Толкова скоро — успя да прошепне той; ръката му почти смазваше Келсъновата със силния си натиск. — Келсън, помни какво ми обеща. Пом…
Ръката му падна като отсечена в тази на Келсън и очите му се притвориха. Изтерзаното му от болка тяло се отпусна.
Докато Нигел и Иуон трескаво опипваха пулса му и търсеха някакви признаци на живот, Келсън наблюдаваше невярващ и зашеметен. Но не получиха обнадеждаващ знак. С глухо ридание Келсън се свлече на земята и долепи чело до ръката на краля.
Епископ Арилан се прекръсти зад него и зачете заупокойна молитва за Брайън с нисък и твърд глас в ужасяващата тишина. Всички лордове и васали наоколо паднаха на колене един подир друг и думите им прозвучаха като ехо на тези на епископа.
— Въздай му вечно спокойствие, о, Боже.
— И озари го с вечна светлина.
— Кирие елейсон 1 1 Господи помилуй — Б.пр.
.
— Христе елейсон…
Читать дальше