Катрин Курц: Възходът на Дерините

С ленив жест Чариса изтръска листата от мантията си и намести яката от сребърна лисица по-удобно около шията си. Слаб ветрец повдигна копринения й воал, щом глухото шумолене на шубраците най-сетне предизвести появата на очаквания посетител. Един от конете на Йоузеф тихичко изцвили и зари земята с копито, но бе набързо смирен от високия Мур.

Ездачът навлезе в просеката, рязко дръпна юздите на коня си и Мурите изоставиха отбранителните си пози. Конникът върху дорестия жребец им бе добре познат.

И новодошлият бе загърнат в сива пелерина. Но щом отметна качулката си назад и се извърна към най-близкия кон, подплатата й засия в наситено златисто жълто. Докато приглаждаше с пръсти в сива ръкавица един разпилян от вятъра кестеняв кичур коса, отдолу проблесна стоманеносива туника, обсипана със скъпоценни камъни.

Висок, строен, с почти аскетични черти на лицето, лорд Ян Хауел наблюдаваше света с очи в по-наситен кафяв цвят и от косите му. Педантично оформените мустаци и брада обграждаха доста тънките му устни, подчертаваха изпъкналите скули и ъгълчетата на леко скосените му, големи очи — очи, които грееха по-ярко и от тъмните ахати на шията и ушите му, блещукащи с хладна светлина.

Тези очи се стрелнаха бързо към Мур, който се пресегна за поводите на коня му и сетне нехайно се спряха върху обгърнатата в сиво фигура на жената.

— Закъсняваш, Ян — промълви жената. В гласа й се таеше предизвикателство, както и констатиране на неоспорим факт. Тя надменно срещна погледа му изпод тежкия си воал. Щом видя, че Ян не слезе от коня си, тя се пресегна бавно към воала и го отметна от лицето си и той се разстла на богати дипли над светлата й къдрава коса. В погледа й припламна ярко блясъче, ала тя не продума нищо повече.

Ленива усмивка пробягна по лицето на Ян, той демонстративно се смъкна от седлото и с лека стъпка се приближи към Чариса. Кимна кратко на Мустафа, който стоеше зад нея, завъртя с размах полите на плаща около себе си и тържествено се поклони.

— Е, какво има да ми кажеш? — подкани го с нескрито нетърпение Чариса.

— Няма защо да се тревожиш, скъпа — отвърна с умилкване Ян. — Кралят отпи от виното. Колин нищо не подозира, а ловната дружина сега е на погрешна следа. Ще се върнат тук след час.

— Прекрасно. А принц Келсън?

— О, той е в пълна безопасност — отвърна младият лорд, подръпвайки преднамерено безгрижно маншета на сивата си ръкавица. — Но струваше ли си да пощадим живота на Келсън, само за да го убием по-късно?

Не ти приляга, Чариса, да проявяваш милост към враговете си. — Кафявите очи с лека насмешка се впериха в сините.

— Милост? — повтори Чариса, претегляйки степента на предизвикателството.

Тя отмести поглед встрани и закрачи нехайно през поляната. Ян я последва.

— Не го вземай толкова присърце, Ян — продължи тя. — Имам чудесни планове за нашия млад принц. Но мога ли да подмамя Морган да попадне право в лапите на смъртта без подходящата за целта стръв? И защо мислиш, че толкова внимателно насаждах сред хората тия слухове през последните няколко месеца?

— Мислех, че просто си играеш на злодейка — не че имаш нужда да се усъвършенстваш — ехидно подхвърли Ян.

Бяха стигнали до края на полянката и Ян се спря пред нея, облегна се на едно дърво и скръсти ръце на гърдите си.

— А, Морган, разбира се — той е особено предизвикателство за теб, така ли е, мила? Аларик Антъни Морган, дук на Коруин, главен пълководец в армията на Негово Величество и с половинка кръв на Дерините в жилите си. Той е приет сред хората или беше някога приет? Понякога си мисля, че това те безпокои повече от всичко.

— По-спокойно, Ян — предупредително сви устни Чариса.

— О, коленопреклонно моля Ваше Благородие за извинение! — троснато възкликна той, вдигайки ръка в престорено смирение. — Правиш лек намек за убийство, нали? Или може би за екзекуция? Понякога съм склонен да забравям.

— Има нещо, което никога не трябва да забравяш, Ян — процеди с леден глас тя. — Както знаеш добре, преди петнадесет години Морган уби баща ми. С теб бяхме почти деца тогава, той само на четиринайсет години, аз малко по-малка, но никога няма да му простя онова, което извърши.

Гласът й се снижи с една октава, одрезгавял до грубо шептене при възкръсналия спомен.

— Той предаде Деринийската си кръв и се съюзи с Брайън, наместо с нас, пренебрегна Съвета на Камбериан и застана на страната на смъртните. Видях ги как съсякоха баща ми Марлук и го лишиха от могъществото му. И тъкмо Морган с коварството на Дерините проправи пътя на Брайън. Никога недей го забравя, Ян.