Катрин Курц: Възходът на Дерините

Ян неопределено присви рамене.

— Не се тревожи, мила. Имам собствени причини да желая смъртта на Морган, забравила ли си? Херцогството на Коруин граничи с моите източни владения. Само едно се питам, колко дълго възнамеряваш да държиш Морган жив.

— Най-много няколко седмици — заяви Чариса. — А през това време хубавичко ще се понаслаждавам на страданията му. Днес Брайън ще умре от магията на Дерините и Морган ще узнае, че причината съм аз. Това ще го нарани повече от всичко, което бих могла да сторя. И тогава ще започна да унищожавам един след друг най-скъпите му хора.

— А принц Келсън?

— Не бъди толкова алчен, Ян — усмихна се злорадо тя. — Ще имаш скъпоценния си Коруин, но всичко по реда си. А аз ще управлявам Гуинид като предците си. Почакай и ще видиш.

Тя се завъртя на пети, пресече сечището и подкани с нетърпелив жест Мустафа, който дръпна настрана гъстия листак, за да проправи отвор през шубраците. По лекото възвишение надолу се простираше широка зелена поляна, покрита все още с роса и смълчана под лъчите на бледото късноутринно слънце.

След малко Ян се присъедини към Чариса и надникна през дупката, после леко обгърна с ръка раменете й.

— Трябва да призная, че планът ти доста ми харесва, мила — промърмори той. — Непочтеността на брилянтния ти ум никога не е преставала да ме интригува. — Той замислено впери поглед в нея изпод дългите си тъмни мигли. — Сигурна ли си обаче, че никой, освен Морган няма да те заподозре? Искам да кажа, да предположим, че Брайън те разкрие?

Чариса самодоволно се усмихна и се облегна на гърдите му.

— Прекалено много се тревожиш, Ян — изгука тя. — С разума си, помътен от мерашата във виното му, Брайън няма да почувства нищо, докато ноктите ми не се впият здраво в сърцето му — а тогава ще бъде твърде късно да проумее каквото и да било. Що се отнася до Колин, мерашата не може да му подейства, освен ако няма някаква Деринийска кръв в жилите си, унаследена от далечните му предци. Но дори и да има, той ще е в безопасност, ако го отстраним от Брайън, когато му дойде времето.

— Колин ще бъде далеч от него, можеш да разчиташ на това — отвърна Ян. Той лениво отмахна няколко стръкчета трева от мантията й и ги разтърка между надянатите си в ръкавица пръсти, след което продължи. — Аз обучавам този млад човек от няколко седмици насам. И ако трябва да призная, той е твърде поласкан от благоразположението на Негово Превъзходителство графа на Източните покрайнини.

Чариса раздразнено се отдръпна от него.

— Ян, започваш да ме отегчаваш. Ако продължаваш да се държиш така надуто, можеш да се върнеш в компанията на кралските си приятелчета. Атмосферата там е много по-подходяща за самохвалството ти и старомодната размяна на баналности и плоски комплименти, които явно толкова те забавляват!

Ян не отвърна нищо, но повдигна тънката си вежда, като се приближи до коня си и занамества юздите му. Когато се справи задоволително със задачата си, той стрелна с поглед Чариса от седлото си.

— Да предам ли почитанията ти на Негово Величество? — разтегли той в ехидна усмивка ъгълчетата на устните си.

В отговор Чариса също бавно се усмихна и се приближи до него. Ян обърна коня си към нея, Чариса хвана юздите и освободи с леко кимване Мур, който я очакваше.

— Е, и какво? — измърмори Ян, щом Мур се поклони и се отдалечи.

— Мисля, че този път няма защо да поздравяваш Брайън от мен — прошепна тя с престорена свенливост.

Поглади с ръкавицата си гривата на жребеца и намести непослушния пискюл върху сложно преплетения оглавник. — А сега по-добре върви. Ловът скоро започва.

— Слушам и се подчинявам, милейди — откликна бодро Ян и се метна на седлото.

Без да промълви нищо, Чариса му подаде ръка и той се наведе, за да докосне с устни меката кожа на ръкавицата й.

— Успешен лов, милейди! — извика той, леко стисна ръката й, пусна я и подкара коня си през шубраците, чиито клони изпращяха при минаването му.

Призрачната наблюдаваше с присвити очи, докато той изчезна от погледа й, след което се върна към мълчаливото си бдение на поляната.

Ян постепенно си запроправя път към кралската свита, след като се върна към лова. Членовете на ловната дружина препускаха леко в галоп през рядка горичка и той можеше да види поляната недалеч от себе си. Машинално поглеждайки към юздите, той пришпорваше жребеца си към Колин и още отдалеч вдигна ръка за поздрав.

— Лорд Ян — приветства го Колин, щом Ян се приближи. — Приятно ли е да се язди в края на групата?