Катрин Курц - Възходът на Дерините

Нищо, помисли си тя, продължавайки да изучава лицата около масата. Ако младият лорд на покрайнините си въобразяваше, че може да гласува в отсъствието на Морган, тя бързо щеше да му подскаже вярното решение. Нямаше намерение да позволи на марионетките на Нигел и Морган да всеят смут в днешното заседание.

Тя хладно плъзна поглед към масата вдясно и извърна очи към лицето на Бран Корис, после към Нигел, който не гледаше в нея, към лорд Ян, както винаги елегантно облечен, към лорд Роджиър и епископ Арилан, към Иуон. Кимна за поздрав на архиепископ Кориган, седнал отляво, после погледът й се спря върху дук Джеърд и сина му Кевин. Последните двама тя не поздрави. След Нигел двамата членове на рода Маклейн бяха навярно най-верните поддръжници на Морган в Съвета. Би желала изобщо да не ги вижда днес.

Тя се обърна към Иуон.

— Лорд Иуон — произнесе кралицата с ясен и твърд глас, — бихте ли открили заседанието? Този следобед имаме да обсъждаме важни въпроси и мисля, че не бива повече да се бавим.

Преди Иуон да се изправи, Нигел скочи на крака и махна с ръка.

— Моля за извинение, Ваше Величество, но негово Кралско Височество непредвидено е задържан и ме помоли да забавя започването на заседанието. Той желае да присъства, когато пред Съвета се изнесат определени обвинения.

Джихана не призна молбата му и отново се обърна към Иуон.

— Лорд Иуон, ако обичате.

— Бих искал отговор, Джихана — настоя Нигел.

— Лорд Иуон, ще започнете ли най-сетне?

Иуон стоеше нерешително и поглеждаше ту към Нигел, ту към празния стол до себе си, после неловко се покашля.

— Ваше Величество, ако заповядате, ще открия заседанието и без принц Келсън. Но ако Негово Кралско Височество настоява да присъства, то обикновената учтивост налага…

— Обикновената учтивост няма място на Съвета днес. Колкото до дълбоко ценения ми син, мой лорде на Клейбърн — прекъсна го със спокоен и равен глас Джихана, — принц Келсън бе извикан преди повече от половин час. Не е счел за важна появата си тук. Изглежда има друга работа, която го е ангажирала повече, отколкото задълженията му към Съвета на лордовете. Мога само да го извиня за неучтивото му и незряло поведение и да се надявам, че той ще се поправи с течение на времето и ще стане по-мъдър съветник. Що се отнася до днешното събрание, това е Съвет на регентите и следователно присъствието му не е задължително. Има ли други въпроси?

Около масата зажужа тихо мърморене и Нигел седна изнурено, знаейки, че е направил всичко, което е по силите му. Джихана открито се бе подиграла с отсъствието на Келсън. От самото начало се очертаваше едно недобро заседание.

Иуон се огледа безпомощно около масата, после нервно се изкашля и кимна на кралицата.

— Нямам повече въпроси, Ваше Величество — изрече тихо той. — Ако нещата действително са така, както ги представяте, не виждам причини да се бавим повече. Като наследствен лорд маршал на кралския Съвет на Гуинид, откривам това заседание на Регентския Съвет. Нека правосъдието, смекчено с милост, да преобладава в нашите оценки.

След като зае мястото си, мърморейки нещо под носа си, друго роптаене наруши тишината на залата и спря чак когато Джихана стана от мястото си.

— Господа — започна тя с ужасно и пребледняло лице на фона на траурното й облекло, — за мен е потресаващо днес да се изправя пред вас така. Потресаващо е, тъй като ми е горчиво да призная, че покойният ми съпруг и господар не е бил тъй безпогрешен, за какъвто винаги сме го смятали.

Моят повелител Брайън направи ужасна грешка при назначаването на членовете на Съвета на лордовете. Човекът, когото той определи за съветник, е предател и богохулник, който дори и сега заговорничи срещу Брайъновия законен наследник. Ето защо принц Келсън днес не е сред нас.

Погледът й обходи изумените лица около нея и зелените й очи потъмняха.

— Вие познавате добре този човек, господа. Той е, разбира се, дукът на Коруин, лорд генерал Аларик Антъни Морган от рода на Дерините!

Наблюдавайки клокочещата струйка в мраморния съд за светена вода, който пълнеше, монсиньор Дънкан Маклейн бе зареял мисълта си надалеч, дал воля на проникновеността й и способността й за издирване на най-заплетените тайнства.

Времето напредваше. Аларик трябваше да бъде тук отдавна. Тревожеше го липсата на връзка с неговия родственик от толкова месеци насам. Може би нямаше да дойде. Навярно не бе получил вест и за смъртта на Брайън, въпреки че новината се бе разнесла и до най-отдалечените кътчета на Единадесетте кралства.