Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Хм-м, без съмнение. Кажете ми, лейди Естер, и своя крал ли не разпознахте?

— Моля, Ваше Благородие?

Морган въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.

— Лейди Естер — продължи той с едва сдържано търпение, — сигурен съм, че сте били достатъчно дълго време в двора, за да се научите как човек се обръща към краля си. Встъплението ви не беше образец на особено благоприличие, колкото и да си напряга човек въображението. В бъдеще би следвало да проявявате по-голямо уважение. Ясно ли ви е?

— Да, Ваше Благородие — прошепна тя, преглъщайки мъчително.

Келсън прикова поглед към Морган с ням въпрос дали инквизицията е приключила и приятелят му леко кимна. Принцът се обърна към уплашената и изнервена лейди Естер.

— Много добре тогава. Освен неизненадващото съобщение, че майка ми се тревожи за мен, имате ли да ми кажете още нещо?

Лейди Естер отново направи реверанс.

— Заповяда ми да ви уведомя, че Съветът вече се събира, Ваше Висо… Величество. И изисква незабавното ви присъствие.

— Морган? — Келсън отправи въпросителен поглед към генерала.

— По-късно, принце мой. Първо ни предстои една по-спешна работа на друго място. Лейди Естер, можете да уведомите кралицата, че Негово Величество ще се позабави.

— И това, че съм в пълна безопасност — добави натъртено Келсън. — Можете да си вървите.

Щом дамата се поклони и изтича в обратна посока, Келсън тягостно въздъхна.

— Виждаш ли с какво трябва да се примирявам?

Работата не е само в това, че майка ми продължава да ме смята за малко момче, макар и постоянно да я убеждавам в противното. Нужно е да обуздая целия този проклет персонал от слуги! — Той се ухили. — Но аз ще бъда в пълна безопасност с теб, нали, Морган?

Морган топло се усмихна.

— За убийци и стенректи — винаги, мой принце. Само не ме моли повече да се сражавам днес с придворните дами на кралицата. Не мисля, че съм в състояние да издържа.

Келсън се разсмя от сърце.

— Тъй! Значи все пак има неща, от които се страхуваш, Морган! Никога не съм си мислел, че ще чуя подобно признание от устата ти!

— Ако го съобщиш на някого, ще отрека всяка своя дума! — отвърна закачливо Морган. — Хайде! Трябва да намерим Дънкан!

Когато Джихана влезе в залата на Съвета, облегната на ръката на Нигел, всички разговори секнаха. Мъжете, насядали около дългата полирана маса, скочиха на крака като един. Нигел изпроводи кралицата до мястото й и продължи пътя си към своето на противоположния край. Кралските съветници забелязаха, че двамата не се поглеждат, но това и трябваше да се очаква. Всички в залата знаеха, че кралицата и кралският дук не се бяха споразумели по един основен въпрос днес. Щеше да бъде уникално заседание на Съвета, тъй като никой нямаше да се предаде без борба. Необичайно бе и забавянето на Келсън.

Джихана зае мястото си до Брайъновия празен стол и се огледа тревожно из залата, припомняйки си други, по-щастливи времена, когато бяха влезли тук заедно с Брайън и всички лица около масата бяха приветливи и дружелюбни.

Тогава тя не се чувстваше толкова слаба и заплашена. В ония времена мрачните стени не бяха толкова притискащи и задушаващи, високият свод на тавана с тъмни кръстати подпори не всяваше униние и печал. Но не залата бе виновна за настроението на кралицата. По цялата й дясна стена имаше прозорци, които пропускаха слънчевата светлина. А ако беше оскъдна, от двете страни на дългата маса ярко блестяха редица високи канделабри от ковано желязо. И все пак голямата зала бе усойна и потискаща. Навярно тя не търпеше толкова много хора в тъмните цветове на траура.

Джихана седна и вторачи поглед в струйка жълт восък, която се стичаше по ръба на една от дебелите свещи. А пръстите й машинално опипваха дългия разрез на масата между нейното и Брайъновото място, където веднъж кралят прободе с камата си една писмена заповед и я прикова върху дървото, докато не успя да убеди стреснатия Съвет, че издаденият закон не е мъдър. След продължително взиране в масата тя си наложи да вдигне очи и да отправи поглед към бледите лица, наблюдаващи я въпросително, след като членовете отново заеха местата си.

В днешния ден залата беше препълнена, с изключение на празните места на Брайън и Келсън, както и на мъртвия лорд Ралсън. Някой все пак седеше на стола на Морган помежду им, забеляза тя с раздразнение. Без да е сигурна, тя се досещаше, че младият мъж с рошава кестенява коса е лорд Дери, военният съветник на Морган. Без съмнение Нигел му бе позволил това.