Катрин Курц - Възходът на Дерините

От друга страна обаче Нигел бе девер на кралицата и това донякъде накланяше везните в негова полза. Кой знае? В края на краищата, в свят, в който боговете произлизаха и се прераждаха от мъртвите и полусмъртните призоваваха по своя воля силите на доброто и злото, теоретически всичко бе възможно.

Той никога не бе разбирал неприязънта на Джихана. Знаеше добре, че тя се основава на древното, дълбоко вкоренено подозрение към магията на Дерините. И този страх бе подсилен в продължение на поколенията от проклятието на войнстващата Църква върху всички окултни изкуства. Ала сигурно тук се криеше и нещо повече.

Определено някога е имало основателна причина за подозрения срещу съществата Дерини. Морган пръв трябваше да го признае. Но от началото на Междуцарствието на Дерините бяха минали почти триста години. И макар че в продължение на три поколения Единадесетте кралства бяха под силното им владичество, онези тежки дни бяха отминали от цели два века.

Дори по време на разцвета в управлението на Дерините сред братството им имаше само шепа създания, които се занимаваха с тъмни зверства и варварщини. А в замяна на това съществуваха хиляди. Дерини, на които бе скъпа връзката с хората — същите Дерини, които водени от Камбър от Кулди, накрая бяха открили, че при определени условия в някои избрани индивиди пълната власт на Дерините можеше да бъде придобита и от човешките същества.

Съществуваше и друг решителен удар, нанесен от Камбър, довел до победа, и Междуцарствието на Дерините свърши тъй бързо, както бе започнало. Бившите тирани-водачи бяха екзекутирани от техните собствени привърженици и управлението бе възстановено за потомството на старите човешки господари.

Но разгневените маси и войнстващата Църква скоро забравиха, че това освобождение, също както и робството, дължаха на господарите — Дерини. И скоро престанаха да правят разлика между добрите и лошите Дерини.

В продължение на петнадесетте години на Реставрацията, време, недостатъчно дори за едно поколение Дерини, братството стана жертва на едно от най-кървавите преследвания, на които е било свидетел цивилизованото човечество. Броят на Дерините беше намален с две трети в една мълниеносна чистка. А онези, които оцеляха, или се изпокриха и отрекоха наследството си, или заживяха в постоянен страх и безпокойство под протекцията на няколко човешки владетели, които си спомняха истинското положение в историята на Дерините.

С течение на времето спомените избледняваха. Жаждата за преследване бе утолена у всички, с изключение на най-отявлените фанатици. Няколко избрани фамилии Дерини се вдигнаха още веднъж в защита на достойнствата и свръхестествените си способности. Но магията, ако изобщо си служеха с нея, бе използвана изключително внимателно и дискретно. Повечето Дерини, независимо към коя каста принадлежаха, просто отказваха да употребяват свръхестествените си сили по каквито и да било причини. Разкриването им без човешката протекция би означавало смърт за тях.

Сред хората обаче първоначалната магия на Реставрацията се практикуваше. И постепенно се наложи, макар и да не се признаваше открито, че управниците на Гуинид и някои други господари на Единадесетте кралства притежават необикновени способности, някак мистериозно свързвани с божествения произход на господството им. Деринийният произход на тази сила не се признаваше гласно, ако въобще споменът за него не беше заличен. Но тези магически способности съществуваха, ритуално пренасяни от бащи на синове в продължение на близо един век — такава сила бе помогнала на Брайън да надвие Марлук преди петнадесет години.

Джихана обаче бе в стара вражда с Морган, започнала дори преди тази историческа битка. Всъщност, не от самото начало…

Когато Брайън въведе за пръв път в дома си принцесата с кестеняви коси и я направи своя кралица, Морган се радваше както цял Гуинид на кралската любовна двойка. Тогава той бе оръженосец на краля и като всички млади мъже в двора бе главозамаян от хубостта на прекрасната кралица. Морган я обожаваше с плама на своя младежки възторг. Джихана бе донесла със себе си нова радост и блясък в двора на Ретмут. Хората я обичаха за това.

После дойде денят, когато Брайън неблагоразумно се изпусна, че Морган е наполовина наследник на Дерините. Тогава Джихана силно пребледня. И скоро, твърде скоро след това последва съдбоносната война с Марлук.

Той все още пазеше ярък спомен за този ден преди петнадесет години, когато с Брайън блеснаха с последната си победа над Марлук и яздеха обратно към Ретмут, предвождайки победоносната армия.