Катрин Курц - Възходът на Дерините

Смарагдовия Грифон, с крила, натежали от злато и скъпоценни камъни, вдигнал глава и ноктести лапи в яростна изправена поза — segreant 2 2 „Терзаещ“ — общоприетата иконография на митическото животно грифон в хералдиката и произв. на изкуството (фр.). — Б.пр. , що се отнасяше за грифони, искреше мрачно, заплашително, с почти зловеща аура на бляскавия черен фон. Златен бордюр — двойно везаната шевица на стария герб на Морган въздаваше почит на бащиното му наследство.

Морган бе склонен да забрави за земите на предците си. Може би така бе най-добре. Тъй като едва десетината имения с господарски домове, разпръснати из кралството, бяха в по-голямата си част зестра на сестра му, умело управлявани от тази прекрасна дама, и скоро щяха да се присъединят към земите на Киърни, щом се омъжеше идната пролет за Кевин Маклейн. Тогава единствено златното съкровище върху щита от самурова кожа щеше да остане от унаследеното му имущество, както и името, което носеше.

Извикването на това име изтръгна Морган от мечтите му. На десетина стъпки встрани лорд Роджиър си пробиваше път сред коронованите благородници. Слабото му лице бе изтощено от тревога, а тънките кафяви мустачки бяха настръхнали от нетърпение.

— Морган, очаквахме те преди няколко дни! Какво се е случило? — Той се вгледа напрегнато в Дери, когото очевидно не бе разпознал, но въпреки това бе видимо разтревожен от присъствието му. — Къде са лорд Ралсън и Колин?

Морган пропусна покрай ушите си въпроса на Роджиър и решително се отправи към вътрешността на залата. Зърнал бе Иуон да се приближава с Бран Корис и Ян Хауел. Ако изчакаше, можеше да съобщи новините наведнъж. И без това разговорът щеше да е достатъчно болезнен. С Ралсън бяха добри приятели.

Когато се приближи до тримата, Кевин Маклейн застана отляво на Морган и го потупа по рамото в мълчалив поздрав. Роджиър почти връхлетя върху тях в раздразнението си.

— Но, Морган! — просъска разпенен Роджиър. — Ти не отговори на въпроса ми. Случило ли се е нещо с тях?

Морган се поклони за поздрав на събралата се групичка.

— Страхувам се, че да, Роджиър. Ралсън, Колин, двамата стражи, трима от най-добрите ми офицери — всички са мъртви.

— Мъртви! — зяпна от изумление Иуон.

— О, Господи — простена Кевин. — Аларик, какво се е случило?

Морган плесна с ръце зад гърба си и се подготви решително за мъчителния отговор.

— Бях в Кардоса, когато новините пристигнали. Взех за придружители със себе си Дери и трима от моите хора и незабавно се отправихме към Ретмут. На два дни път от Кардоса попаднахме на засада — мисля, че беше край Валорет. Ралсън и стражите ни бяха убити на място. Колин почина от раните си на следващия ден. Дери може би е изгубил способността да си служи с дясната ръка, но поне спаси живота си.

Ян се намръщи и поглади брадата си с неискрена тревога.

— Но това е ужасно, Морган. Зловеща новина! И колко души казваш, че ви нападнаха?

— Не съм казвал подобно нещо — отвърна Морган с безразличие. Подозрително се вгледа в Ян и се опита да отгатне причината за въпроса му. — Но струва ми се, че бяха десетина или дванайсет, така ли беше, Дери?

— Убихме осем човека, милорд — отвърна незабавно Дери. — Но неколцина избягаха в суматохата.

— Хмм — изсумтя Иуон. — Девет мъже на Гуинид убиват само осем от злодеите? Мисля, че сте могли да се справите по-добре , дявол да го вземе!

— И аз съм на същото мнение — добави Ян и нехайно скръсти ръце върху бродирания си жакет от златистожълта коприна. — Не бих казал, че съм вещ в тези дела като лорд Иуон, но ми се струва, че сте се представили в доста лоша светлина. Разбира се, никой от нас не е присъствал там… — Той вдигна рамене и многозначително приглуши гласа си.

— Вярно е — рече Бран Корис и очите му се свиха подозрително. — Никой от нас не е присъствал там. Тогава как можем да бъдем сигурни, че нещата са се развили именно така? Защо не си употребил скъпоценната си Деринийска сила, за да ги спасиш, Морган? Или не си пожелал ?

Както се беше извърнал, Морган застина на място и стрелна с разярен поглед Бран. Ако този идиот не бе достатъчно внимателен, щеше да предизвика нещо, което Морган трябваше да извърши. Ала тук и сега не се осмеляваше да пролива кръв.

Проклятие! За втори път през този ден трябваше да се въздържи от една хубава битка!

— Не чух тази забележка — остро изрече той. — Подчиних се на заповедта на моя крал и дойдох. — Той се обърна наляво. — Кевин, имаш ли представа къде е Келсън сега?