Катрин Курц - Възходът на Дерините

Самият Орсал, който контролираше търговията в повечето от южните морета, явно не си бе направил труда да дойде. Връзките му с Р’каси на север не бяха твърде приятелски в последно време. Старият морски лъв навярно бе счел за по-мъдро да си остане у дома и да бди над монопола на пристанищата си.

Ала младият Орсал беше тук. Вдясно неговите морскосини знамена се вееха на четири или пет пилона. Многочислени слуги в ливреите на рода Орсал разтоварваха тежко натоварения му керван.

Морган реши да се обади на младия Орсал след коронацията утре, ако, разбира се, беше все още жив. Той също си имаше неприятности с държавите на Форсин. Може би постигането на взаимно съгласие можеше да разреши проблема. Орсал поне щеше да знае какво е отношението на Морган към него. Коруин и държавата на Хорт винаги се бяха радвали на прекрасни взаимоотношения.

Морган кимна за поздрав при минаването на канцлера на Торент, но умът му не се занимаваше повече с чуждестранните посланици. Трябваше да се срещне с лордовете на Регентския съвет преди края на деня. Нужно бе да е нащрек и с пристигащите местни величия.

Морган зърна ярко оранжевото кадифе на лорд Иуон, увенчано с познатата рижа коса, който тъкмо влизаше през главните порти на върха на парадното стълбище. Старият пер бе придружен от лорд Бран Корис и пера на Източните покрайнини. А вляво, насочвайки се към кралските конюшни, един паж водеше два коня със светлия кариран плат на рода Маклейн върху седлата им.

Сега вече имаше силна подкрепа, на която можеше да разчита. Лорд Джеърд, неговият вуйчо, управляваше почти една пета от земите на Гуинид, ако се броеше и графството на Киърни на по-възрастния му син, присъединило се към собствения му Касан. А лордът на Киърни, Кевин, бе дългогодишен приятел на Морган, и в скоро време щеше да му стане зет. Да не говорим за третия Маклейн, Дънкан, от когото по-късно щеше да зависи толкова много през днешния паметен ден.

Като посочи на Дери да го последва, Морган си проправи път през задръстения кралски двор вляво от стълбището. Дери спря коня си от лявата му страна и двамата слязоха от седлата. След като поразтри нозете на коня си, Морган хвърли поводите на Дери, свали шлема си и с отсъстващ поглед разчорли сплъстените си руси коси, като се озърташе за някое познато лице.

— А, Ричард Фиц Уилям! — извика той и вдигна за поздрав ръката си в ръкавица.

Висок, чернокос млад рицар в кралска пурпурна ливрея се обърна при произнасянето на името си и като разпозна новодошлия, се усмихна. Усмивката обаче изчезна внезапно от загриженото му лице, щом си проправи разтревожено път към Морган.

— Лорд Аларик — промърмори той и бързо се поклони с напрегнато изражение в тъмните си очи. — О, вие не трябваше да сте тук, Ваше Благородие. На Съвета е заповядано да ви изгони тялом и духом, говоря самата истина!

Очите му тревожно се стрелнаха от Морган към Дери и обратно. Както закачаше шлема си на лъка на седлото, Дери се смръзна на място, после се заглавичка с хамута при един остър поглед на господаря си. Морган насочи вниманието си към Ричард.

— Нима Съветът възнамерява да действа срещу мен, Ричард? — попита той с престорена невинност. — Но защо?

Ричард неловко се размърда, опитвайки се да избегне очите на Морган. Той бе обучен заедно с младия пълководец и неимоверно му се възхищаваше въпреки онова, което говореха за него, но сега не искаше пръв да му съобщи неприятната вест.

— Аз… не съм сигурен, Ваше Благородие — заекна той. — Те… е, чували сме някои слухове, нали? — Той уплашено се вгледа в Морган, сякаш се надяваше генералът да не е чул нищо, но Морган вдигна разбиращо вежди.

— Да, зная за духовете, Ричард — въздъхна той. — Но ти не им вярваш, нали?

Ричард плахо поклати глава.

Морган плесна силно вбесен шията на коня си и животното подскочи.

— Дяволите да ги вземат ония, които приказват срещу мен! — извика Морган. — Ето от какво се боях! Дери, спомняш ли си какво ти казах за Регентския съвет?

Дери изкриви устни и кимна.

— Добре — процеди Морган. — Тогава как би предпочел да предразположиш Съвета на лордовете, докато аз се захвана за работа?

— Да не искате да кажете отлагане на съвещанието, сър?

Морган се засмя и го потупа по рамото.

— Дери, моето момче, харесвам начина ти на разсъждение! Напомни ми да ти измисля подходяща награда.

— Да, сър.

Морган се обърна към Ричард и му подаде шлема си и двата чифта юзди.

— Ричард, ще се погрижиш ли за конете и амуницията им?