Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Разбира се, милорд — отвърна оръженосецът, поглеждайки към двамата мъже с учудено изражение. — Но внимавайте, сър — и двамата.

Морган кимна сериозно и потупа Ричард по рамото, после решително си запроправя път към стъпалата. Дери го следваше по петите.

Стълбището и входът бяха все още задръстени от пищно облечени благородници и дами и Морган изведнъж си даде сметка как изглежда в очите им с прашния си черен кожен плащ. Но имаше и нещо по-лошо от това, осъзна той. Докато се изкачваше по стъпалата забеляза, че разговорите секваха при минаването му, особено сред дамите. И когато отвърна на погледите им с обичайната си полуусмивка и поклон, дамите се отдръпнаха, като че ли се бояха от него, а мъжете положиха ръце на оръжията си.

Той осъзна внезапно естеството на проблема. Въпреки продължителното му отсъствие го свързваха с ужасяващите слухове за Дерините. Някой наистина сериозно се бе постарал да опетни името му. Тези хора всъщност вярваха, че той е зъл магьосник от рода на Дерините, за които разказваха легендите!

Много добре. Нека го гледат. А той ще продължава да играе тази роля. Ако искаха да видят любезен и изискан, многозначително заплашителен лорд на Дерините в действие, нека му се полюбуват!

С леко наперена походка Морган се спря на прага, за да изтупа прахта от дрехите си, извръщайки се нарочно така, че мечът и ризницата му да блеснат страховито, а косата му да грее като полирано злато под слънчевите лъчи. Публиката му бе съответно поразена.

Когато се увери, че действията му са постигнали желания ефект, той зарея още веднъж поглед сред тълпата, този път по-бавно. После се извърна на пети като дръзко, безочливо хлапе и хлътна в залата. Дери го следваше зад гърба му като бдяща синя сянка, лицето му — загадъчно забулено под гъстата грива от къдрава кестенява коса.

Залата беше огромна. Така трябваше да изглежда една истинска дворцова зала. Защото Брайън беше изключителен и велик крал, с много васали и поддържаше дворцова свита, която му отвръщаше с предана служба.

Високо засводена с дъбови колони и извезани със сърма бойни знамена, залата представляваше един вид символ на новото обединение на Единадесетте кралства, осъществено по времето на двадесет и пет годишното владичество на Брайън. Флаговете на Картмур и Косан, на Киърни и Келдиш Райдинг, на Свободното пристанище на Конкарадин, Протекторатът на Меара, Хауис, Ланид, Конет, Хорт на Орсал, епископските знамена на повечето от висшите духовници в Единадесетте кралства — всички висяха от дъбовите клони, а копринените им и сърмени емблеми и орнаменти блестяха в приглушената светлина, изливаща се от прозорците на централния кораб и от трите огромни камини, които отопляваха залата.

Богатите гоблени върху стените си съперничеха по блясък и разкош с хералдическите знамена. А над главната камина в центъра на залата просветваше с тъмни отблясъци Златният Лъв на Гуинид на фона от тъмночервено кадифе.

„Изправен на задни лапи е златисточервеният лъв“ , пратениците бяха извезали герба на Халдейн върху гоблена над камината. Но само хералдическият словоред не можеше да обрисува богатата везба, неоценимото художествено майсторство и бижутерската изработка, въплътени в тази творба.

Гобленът бе извезан преди повече от петдесет години от дядото на Брайън, крал Малкълм. Времената тогава бяха по-трудни и почти три години бяха нужни на бързопръстите тъкачи на Келдиш Райдинг да изготвят само основния му дизайн. Минаха още пет години, докато златарите и бижутерите на Конкарадин влагаха своето майсторство. А бащата на Брайън, Донал, накрая бе окачил произведението на изкуството в голямата зала.

Морган помнеше реакцията на малкото русо момче, когато видя Лъва за първи път. Първоначалното впечатление се бе врязало неизличимо в паметта му заедно с първия поглед към Брайън, бляскавия крал, който бе застанал пред Лъва на Гуинид и бе посрещнал срамежливия млад паж в кралския двор.

Морган се наслади на аромата на щастливите си спомени и погледна към гоблена още веднъж, бавно, както правеше винаги след продължително отсъствие.

Едва след това позволи на погледа си да се плъзне безгрижно нагоре, наляво, където висеше друг хералдически флаг.

Изработен в зелено, върху черна коприна, Грифонът на Коруин предизвикваше всъщност много от общоприетите правила на хералдическото изкуство, поне що се отнася до цветовете. Но може би именно това бе част от чара на наследството на Дерините — независимо каква лоша слава си бе спечелила тяхната кръвна жилка през последните десетилетия.