Катрин Курц - Възходът на Дерините

Те се приближиха до едно място, където коридорът се разклоняваше и Нигел избра десния ръкав, към дворцовите градини.

— Е, и двете теории бяха разисквани надълго и нашироко. Предполагам, че това е неизбежно. Но Келсън има друго предположение, и аз съм склонен да се съглася с него — че Чариса има нещо общо с тази работа.

— Навярно е прав, твърде е възможно — отвърна Морган, без да забавя крачка. — А що се отнася до Съвета — мислиш ли, че можеш да се справиш с тях?

— Откровено казано, не — намръщи се Нигел. — Поне не за дълго.

Минаха покрай пост стражи и Нигел разсеяно отвърна на стегнатия им поздрав.

— Виждаш ли — продължи дукът, — би било далеч по-различно, ако Келсън беше вече крал на пълнолетна възраст. Ако случаят бе такъв, той би могъл просто да забрани на Съвета да скалъпва срещу теб нелепи обвинения без конкретни доказателства. Но той не е пълнолетен и не може да го направи. Докато все още е непълнолетен, независимо от малкото време, което му остава до зряла възраст, Регентският Съвет има вицекралски пълномощия, на които той не би могъл да се противопостави. Те решават коя е подходящата тема за дискусия и имат право да гласуват по силата на мнозинството и да те обвинят и осъдят. И независимо дали ще успеят или не, накрая всичко ще зависи в голяма степен от личните способности на Келсън да манипулира гласуването.

— Наистина ли ще може? — попита Морган, щом двамата се заклатушкаха по разкривеното стълбище, водещо към градината.

— Не зная, Аларик — отвърна Нигел. — Той е добър, дяволски добър… но просто не знам. Освен това, ти видя ключовите фигури в Съвета на лордовете. След като Ралсън е мъртъв, а Бран Корис отправя открити обвинения — е, това не ми изглежда никак обнадеждаващо.

— Бих могъл да ти кажа същото в Кардоса.

Двамата се спряха под една дървена беседка край лабиринт от чемширови дървета. Морган се огледа крадешком за някакъв знак от Келсън и мислено в себе си одобри този избор на място за среща.

— Тези опити на Джихана да ме дискредитира в последно време, Нигел… какво обвинение възнамерява да отправи тя срещу мен?

Нигел постави крак върху една резбована каменна скамейка и хвърли сериозен поглед на Морган, опрял лакът на коляното си.

— Предателство и ерес — отвърна той спокойно. — И това не са празни предположения. Информацията е сигурна!

— Сигурна! — избухна Морган. — По дяволите, Нигел, сигурна е смъртта на Келсън, ако Джихана не ми позволи да му помогна! Нищо ли не разбира?

Нигел безпомощно вдигна рамене.

— Кой може да бъде сигурен разбира ли нещо Джихана или не? Зная, че нашият скъп лорд Роджиър ще отправи официално обвинение в предателство. И няма никаква вероятност архиепископ Кориган да се откаже от обвинението си в ерес. Кралицата даже ще доведе онзи архиепископ от Валорет — как се казваше, този, който продължава да подлага на жестоки гонения Дерините на север?

— Лорис! — просъска Морган и се извърна с отвращение.

Седнал в беседката, той се взираше над ниските й перила към лабиринта от дървета. Погледнато оттук, сложността му не бе толкова очевидна, ала Морган внезапно осъзна, че той почти символизираше дилемата, пред която се бе изправил: тайнствено преплетена с нови непредвидени трудности, изникващи на всеки завой. С изключение на това, че лабиринтът все пак имаше някакъв изход.

Той се обърна отново към Нигел, възвърнал напълно присъствието на духа си.

— Нигел, убеден съм, че в една честна и справедлива борба Келсън би победил Чариса веднъж завинаги — стига само да притежава силата на Брайън. Трябва ми само време да помисля за това. Джихана съзнава ли наистина какво се готви и какво ще се случи на Келсън, ако той се изправи срещу Чариса без тази сила? Ти си следващият. Знаеш за какво говоря.

— Ако подозира нещо, едва ли би го признала — въздъхна Нигел. — Ако мислиш, че това ще помогне, бих опитал да поговоря с нея още веднъж. Трябва поне да спечеля малко време.

— Добре — продума Морган. — А ако не можеш да се споразумееш с нея, опитай се да окажеш и известен натиск.

— Ще сторя каквото мога — кимна мрачно Нигел. — Добре би било да започне да действа като зряла жена с ум в главата. А сега довиждане. Ще се видим по-късно.

— Надявам се — отвърна Морган почти на себе си, щом дукът се изгуби зад завоя на пътечката.

Морган се усмихна горчиво, втренчил поглед в перилата на лятната беседка, очаквайки появата на Келсън. Лично той не вярваше, че някой е способен да умилостиви или упражни натиск върху капризната и своенравна кралица, най-малкото пък Нигел, който винаги е бил открит привърженик на изпадналия в немилост генерал.