Катрин Курц - Възходът на Дерините

— Ще му кажа, че си тук — отвърна Кевин и се изплъзна от погледа на Бран, преди разгневеният лорд да го спре. Светлият кариран плащ се развя вихрено около плещите му, когато се втурна през залата.

Бран сложи ръка на меча си и хвърли гневен поглед на Морган:

— Добре маневрираш, Морган. Но мисля, че седем убийства са достатъчно висока цена, която си платил за присъствието си тук!

Той понечи да извади камата си, но Иуон го хвана за китката и го принуди да сложи острието обратно в ножницата.

— Престани, Бран — изръмжа Иуон. — И виж какво, Аларик, бих желал да не беше идвал тук. Откровено казано, кралицата даже не искаше Келсън да те извика. Във всеки случай мисля, че не бива да виждаш момчето, докато не сме разговаряли с Нейно Величество.

— Наясно съм по отношение на чувствата на кралицата към мен, Иуон — тихо отвърна Морган. — За щастие на съвестта ми не лежи тревогата какво си мисли тя. Обещах пред бащата на момчето да се грижа за него и възнамерявам да устоя на думата си. — Той небрежно се огледа около себе си. — А и изобщо не съм сигурен, че Брайън би одобрил Съветът да се занимава с мен на днешното си съвещание. Затова сте се събрали всички тук, така ли е, господа?

Лордовете на Съвета си размениха плахи погледи и се опитаха да предположат кой бе съобщил на Морган за плановете им. Морган зърна в залата принц Нигел, който разговаряше с възбудения Кевин и се отправяше към Морган и хората около него.

— Трябва да разбереш, Морган — настояваше Роджиър. — Никой от нас не е лично настроен срещу теб. Но кралицата — е, тя много тежко посрещна смъртта на Брайън.

— И аз също, Роджиър — отвърна спокойно Морган, но сивите му очи заблестяха.

Нигел застана пъргаво между Роджиър и Иуон и хвана Морган за ръката.

— Аларик, очарован съм да те видя. И лорд Дери също.

Дери се поклони признателно, очевидно доволен да бъде разпознат от кралския дук и благодарен за прекъсването на враждебните реплики. Всички около него също се поклониха.

— Трябва обаче да те помоля за една услуга — продължи Нигел, играейки напълно ролята на любезен домакин. — Би ли имал нещо против да седнеш на мястото на Аларик в Съвета, Дери? Има една важна задача, която трябва да му възложа.

— За мен ще бъде особено голяма чест, Ваше Височество.

— Прекрасно — каза Нигел и продължи да си проправя път с Морган в посоката, в която бе изчезнал Кевин. — Ще ни извините ли, господа?

Когато Нигел и Морган се насочиха и изчезнаха в посока към кралските покои, Ян мислено поздрави Нигел за елегантното измъкване. Не че имаше някакво особено значение. Даже Морган да бе разговарял с Келсън, а нямаше никакъв начин да му попречи да стори това, все пак щеше да има още няколко изненади за лорда на Дерините.

Но възникваше друг неочакван проблем — лорд Дери, военният съветник на Морган. И Бран Корис беше изненада. Той знаеше, че силата на Морган в Съвета щеше да бъде намалена най-малко с един глас. Кончината на Ралсън го бе показала. А сега се оказваше, че Бран Корис също бе отстъпил. Щеше да е интересно да се открие кой бе предизвикал промяната. В миналото Бран бе винаги строго неутрален.

Когато той и Нигел напуснаха голямата зала, Морган бе удивен от промяната, настъпила в по-малкия брат на Брайън през последните два месеца. Макар и кралският дук да бе само в средата на тридесетте, с няколко години по-голям от Морган, той изглеждаше двойно по-възрастен.

Всъщност промяната не бе във външността му. Смолисточерната му коса не беше прошарена. Нигел нито се беше прегърбил, нито трепереше от годините. Ала нещо непознато се бе появило в очите му, помисли си Морган, докато крачеха по дългия мраморен коридор. Нигел винаги бе по-спокойният от двамата братя, по-прилежният и по-усърдният, но сега имаше нещо ново в погледа му, сякаш някаква лудост , каквато Морган никога не бе виждал преди. Нигел също бе посрещнал твърде тежко смъртта на брат си.

Скоро, след като се скриха от погледа и любопитните уши на придворните, Нигел изличи престорената усмивка от лицето си и разтревожено погледна Морган.

— Трябва да побързаме — промърмори той; дългите му крачки отекваха по широкия мраморен под. — Джихана се готви да свика Съвета и да предяви обвинения срещу теб. А аз не си спомням да съм виждал някога лордовете на Съвета в по-отвратително настроение. Сякаш всички са повярвали в слуховете около смъртта на Брайън.

— О, няма съмнение, че са повярвали — продума Морган с горчивина в гласа си. — Те наистина си мислят, че съм убил Брайън по някакъв начин с помощта на Деринийска магия, докато съм бил в Кардоса. Но даже един истински Дерини не би могъл да го извърши. — Той изсумтя. — А има и наивници, които вярват, че е починал от сърдечен пристъп.