Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Не ревнувай, Голуеецо. — Отпуснатият лот цопна в морето, докато шхуната бавно се издигаше над вълните.

— Въпреки всичко това прилича на трик — каза Ден. — Дълбоководният лот за нас е единственият уред да измерваме дълбочината, защото в мъглата нищо не се вижда. Какво ще кажеш, татко, колко фута е дълбоко тук?

Лицето на Диско се отпусна. Уменията и честта му бяха заложени в това бягство от рибарската флотилия, а той се славеше като ненадминат мореплавател, който и с вързани очи се ориентира сред Бенкс.

— Ако не се лъжа, шейсет — отговори той и погледна малкия компас на прозореца на кабината.

— Шейсет — пропя Том Плат, който дърпаше и навиваше дългото мокро въже.

Шхуната отново ускори ход.

— Дигай! — заповяда Диско след четвърт час.

— Как ти се струва? — прошепна Ден и погледна гордо Харви. Но Харви беше твърде горд със собствените си действия, за да може тъкмо сега нещо друго да му направи впечатление.

— Петдесет! — каза бащата. — Предполагам, че сме точно над падината на Грийн Бенк, където дълбочината е 50–60 сажена.

— Петдесет! — изръмжа Том Плат. Те едва го виждаха в мъглата. — Удря се на един ярд като мидите при Форд Мейсън.

— Слагай стръв, Харв — каза Ден и се наведе с въдица над водата.

Шхуната сякаш се движеше напосоки през мъглата. Предното й платно плющеше бясно. Мъжете изчакваха и наблюдаваха момчетата, които започнаха да ловят риба.

— Хей! — Въдиците на Ден се размърдаха върху нашареното с резки перило. — Как по дяволите татко усети рибата? Помогни тук, Харв. Този път е голяма. Трябва да се намушка и с кука — те започнаха да дърпат заедно и извадиха десеткилограмова треска с оцъклени очи. Куката беше влязла право в стомаха й.

— Гледай, цялата е покрита с малки рачета — извика Харви, като я обърна.

— По дяволите, и рачета вече се появиха — извика Дългия Джек. — Диско, хвърляй по едно око към кила.

Котвата потъна, рибарите заработиха с въжетата и всеки от тях зае мястото си на фалшборда.

— Ядат ли се? — попита задъхан Харви, докато теглеше друга треска, също така посипана с рачета.

— Разбира се. Когато са покрити така, това означава, че са били на лов заедно с хиляди други като тях, а когато толкова бързо поемат стръвта, значи, че са гладни. Няма значение как ще сложиш стръвта. Ще налапат дори и гола кука.

— Чудесно! — извика Харви, след като измъкнаха рибата от водата. Тя се задъхваше и пляскаше, почти цялата набодена от куките, както Ден беше казал. — Защо не можем винаги да ловим риба така, вместо да излизаме с другите лодки?

— Винаги можем, докато започнем да солим. Когато изхвърляме главите и вътрешностите, отпадъците плашат рибата и я връщат чак до Фънди. Но сега вече никой не лови риба по този начин. Мисля, че тази вечер рибата тук ще се свърши. Когато теглим рибата така, гърбът боли повече, отколкото когато сме в лодката, нали?

Работата беше доста трудна. И наистина, когато се лови риба с лодка, треската се движи по морето и до последния момент тежестта й се поема от водата, при това вие, така да се каже, сте на същото ниво. А тук от водата до палубата на шхуната рибата се тегли във въздуха, навеждаш се над фалшборда, притискаш корема си. Опасен и рискован е този риболов. Когато рибата престана да кълве, бяха наловили цяла грамада.

— Къде са Пен и чичо Солтърс? — запита Харви, изтърси слузта от мушамата си и внимателно завъртя нагоре въдицата, подражавайки на другите.

— Иди да пиеше кафе и ще видиш.

В бака масата беше свалена под жълтата светлина на лампата, закачена на кукички за един стълб. Без да обръщат внимание нито на рибата, нито на времето, двамата мъже седяха пред разтворената табла. Чичо Солтърс ръмжеше при всеки ход на Пен.

— Какво става? — запита чичото, когато видя Харви, подпрял едната си ръка на перилото при върха на стълбата, да виси и крещи на готвача.

— Огромни риби и то много — цели купища — отвърна Харви, подражавайки на Дългия Джек. — Как върви играта?

Долната челюст на малкия Пен се отпусна.

— Той за нищо не е виновен — озъби се чичо Солтърс. — Пен е глух.

— Играят на дама, нали? — запита Ден, когато Харви се заклатушка към задната част на кораба с тенекиено канче кафе. — Това ни освобождава от чистене тази вечер. Баща ми е справедлив човек. Те ще чистят тази вечер.

— А докато те чистят, двете момчета, които всички познаваме, ще приготвят стръвта и мрежите — каза Диско, който въртеше щурвала с дяволска сръчност.

— А-а, предпочитам да чистя, татко.