Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Много хубаво е — намеси се Дългия Джек — да си имаше закрилник на брега. Аз мисля като Манюел. Преди около десетина години бях в екипажа на лодка от южен Бостън. Тръгнахме със североизточен вятър, а около нас мъгла, гъста като овесена чорба. Старият беше пиян, брадата му се клати на румпела, а аз си казвам: „Ако някога се върна отново с лодката на пристана, ще покажа на светците от каква лодка са ме спасили.“ И както виждате, сега съм тук. Моделът на старата мръсна „Катлийн“, която направих за един месец, дадох на свещеника и той си я закачи пред олтара. По-разумно е да се принася такава жертва, която във всеки случай е произведение на изкуството, отколкото да се палят свещи. Свещи можеш да купиш с килограми, а моделът показва на добрите светци, че си се потрудил, и те са благодарни.

— Вярваш ли на това, ирландецо? — запита Том Плат, като се обърна по лакът.

— Ей, Охайо, да не мислиш, че бих го правил, ако не вярвах?

— А-а, Инок Фулър направи модел на стария „Охайо“, който сега е в Салемския музей. Много хубав модел, но мисля, че Инок не го е направил само за едната жертва. Разбирам, че…

Имаше материал за дълги спорове — такива, каквито всички рибари обичат, докато на края разговорът премина във викове и никой нищо не можеше да докаже. Ден ги прекъсна с тази весела песничка:

Тук се присъедини и Дългия Джек.

Ден предпазливо погледна Том Плат и като държеше акордеона ниско до койката, продължи:

Изглеждаше, че Том Плат търсеше нещо. Ден се наведе и запя по-силно:

Огромният гумен ботуш на Том Плат се завъртя през бака и се стовари върху вдигнатата ръка на Ден. Между мъжа и детето се водеше борба от деня, когато Ден откри, че още при първите тонове на песента Том се вбесява.

— Мислех, че ще ти хареса! — каза Ден на Том. — Ако не ти харесва музиката ми, извади си цигулката. Няма да лежа тук цял ден и да слушам тирадите на Дългия Джек за свещите. Свири, Том Плат, или ще науча и Харв на тая песничка!

Том Плат се наведе и извади от един долап стара бяла цигулка. Очите на Манюел блеснаха и отнякъде иззад колоната извади малък струнен инструмент, подобен на китара, който нарече мачете.

— Това е концертна цигулка — каза сияещ Дългия Джек през дима. — Истинска бостънска концертна цигулка.

Люкът се отвори, посипа се градушка от пръски и Диско в жълтата мушама слезе по стълбите.

— Тъкмо навреме идваш, Диско. Как е навън?

— Все същото! — Той се стовари върху долапа при спускането и издигането на „Тук сме“.

— Пеем, за да задържим закуската в стомасите си. Започни ти, Диско — настоя Дългия Джек.

— Май че има две стари песни, които зная, а вие и двете сте чували.

Том Плат прекъсна обясненията му, защото засвири една много скръбна мелодия, която наподобяваше стенание на ветрове и скриптене на мачти. С прикован нагоре поглед Диско поде тази древна песенчица, а Том Плат свиреше така, че да нагоди, доколкото може, мелодията към думите:

Редуваха се десетки стихове, всяка миля от пътя на „Дреднаут“ от Ливърпул до Ню Йорк се проследяваше най-добросъвестно, като че самият Диско беше на палубата му с акордеона, който се разтягаше с все сила, и с цигулката, скрибуцаща до него. Том Плат продължи за грубия и жилав Мъгин 7 7 Вместо Мак Гийн. — Б.пр. , който щял да прибере кораба в пристанището. След това се обърнаха към Харви, който се почувства много поласкан да участва в забавлението, но всичко, което си спомняше, бяха няколкото куплета от песента „Пътуването на шкипера Айърсън“, която беше научил някога в училище. Стори му се, че е подходяща за мястото и момента, но само като спомена заглавието. Диско тупна с крак и извика: „Спри, млади момко! Хази песен е опасна, защото греши в преценката.“