Ръдиард Киплинг - Смелите моряци

— Не се съмнявам. Но във всеки случай няма да чистите. Хайде на колене! На колене! Пен ще боде, а вие двамата ще слагате стръв.

— Защо, по дяволите, тези глупави момчета не ни предупредиха, че ще ни прекъснеш играта? — мърмореше чичо Солтърс, тътрейки се към мястото си на масата за осолване. — Този нож е невъзможно тъп, Ден.

— Ако шумът от спускането на котвата не успее да те разсъни, май ще трябва да си наемеш юнга само за да те буди — каза Ден, който ровеше сред мрежите във ведрата, захвърлени към наветрената страна, при кабината. — Харви, не искаше ли да слезем долу да приготвим стръвта?

— Слагайте стръвта, където сте, където сте. Не вярвам долу да свършите по-добра работа.

Това означаваше, че момчетата трябваше да слагат за стръв части от вътрешностите на треската, след като тя се изчисти — което е по-лесно, отколкото да бъркат с голи ръце в малките бъчвички със стръв долу. Ведрата бяха пълни с грижливо подредени въжета, като на всеки няколко фута имаше по една кука. Да се провери всяка кука, да й се наниже стръвта, при това да се разпредели така, че да може да лети добре във въздуха, когато се хвърли от лодката — всичко това е цяла наука. Ден се справяше отлично и на тъмно, без да гледа, докато Харви все набождаше пръстите си на кукичките и оплакваше съдбата си. Ден изхвърляше сръчно куките, сякаш бяха в ръцете на стара мома, която плете дантела.

— Научих се да слагам стръв на брега още преди да се науча да ходя — каза той. — Но както и да е, това си е пипкава работа. Татко! — Този вик беше оправен към люка, където Диско и Том Плат соляха. — Колко мрежи ще ни трябват?

— Три. Побързайте!

— Във всяко ведро въжетата са дълги по 550 метра — обясни Ден. — Достатъчно за една вечер. Ох! Как се набодох. — Той пъхна пръста в устата си. — Казвам ти, Харв! Колкото и пари да ми дават в Глостър, не бих се хванал на редовен риболовен кораб. Може да са модерни, но да се слага стръв, това е най-тежката, най-мръсна и най-ниско платена работа на земята.

— Не мога да си представя какво представлява истинското риболовство, щом това не е — забеляза Харви намръщено. — Всичките ми пръсти се нарязаха като парцали.

— Пфу? Това е един от проклетите таткови опити. Той самият не лови риба с мрежа, освен ако няма особено основателни причини за това. Той ги знае. Затова ни кара да слагаме стръв. Ще видиш, като извадим мрежите. Ще бъдат препълнени с риба.

Пен и чичо Солтърс изчистиха всичко, както бе наредил Диско, но и момчетата им помогнаха. Веднага след като мрежите със стръвта бяха приготвени, Том Плат и Дългия Джек, които изследваха с фенер вътрешността на една лодка, ги взеха, напълниха ведрата с малки боядисани рибарски шамандурки и прехвърлиха лодката в морето. На Харви то се стори изключително бурно.

— Те ще загинат. Натъпкаха лодката като товарен влак — извика той.

— Ще се върнем, чакайте ни — каза Дългия Джек. — И само ако мрежите се оплетат, ще има да ни помните.

Лодката се издигна върху гребена на една вълна и точно когато изглеждаше, че в следващия момент ще се разбие в шхуната, тя се плъзна по ръба на вълната и бе погълната от лепкавата тъмнина.

— Дръж тук и звъни непрекъснато — каза Ден и подаде на Харви връвта на камбаната, която висеше точно зад брашпила.

Харви звънеше с все сила, защото съзнаваше, че от него зависят два живота. А Диско, който беше в кабината и драскаше в корабния дневник, съвсем нямаше вид на убиец и когато отиваше на вечеря, се усмихна сухо на възбудения Харви.

— Нищо не му е на времето — рече Ден. — Дори ти и аз можехме да хвърлим тези мрежи. Те се отдалечиха само толкова, колкото да не прережат въжето на котвата. А всъщност нямат нужда от камбана.

— Бим! Бам! Бум! — продължаваше да звъни Харви, като от време на време разнообразяваше камбанния звън с барабанни удари. Това продължи около половин час. Най-сетне отстрани се чу вик. Манюел и Ден се спуснаха към куките на лодбалката 5 5 Приспособление за издигане на лодки. — Б.пр. . Дългият Джек и Том Плат изскочиха заедно на палубата. Имаха такъв вид, сякаш целият Северен Атлантически океан се беше стоварил върху гърбовете им. Лодката ги последва във въздуха и се стовари шумно.

— За малко не свършихме — каза Том Плат, докато водата се стичаше от него. — Дени свърши добра работа.

— На банкета ще имаме удоволствието да бъдем във вашата компания — прибави Дългия Джек. Водата жвакаше в ботушите му, той подскачаше като слон и ненадейно перна Харви през лицето с ръката си, все още в мушамена ръкавица… — Ще окажем чест на втората смяна с присъствието си.