Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— И все пак може ли просто да стои със скръстени ръце при такова нещо…

— Вероятно е решил да опита да предотврати сделката, след като е разбрал каква е стоката. Но дали е трябвало да знае предварително? Дали е могъл да разбере, ако е искал? По дяволите, да. Преди обстоятелствата да направят невъзможни оправданията и отричането на фактите, той сигурно се е задоволявал да се извръща на другата страна, защото е получавал „ценни“ сведения от Белгази.

Последва нова дълга пауза, докато Канезаки осмисли казаното.

— И аз така си мислех. Както и да е, нищо не мога да направя за парите, които е взел. Поне този път.

Няма нищо, казах си. Вече знам кой е. Виждал съм лицето му, съвсем отблизо с бинокъла. И знам, че се представя под името Хилгър, поне оперативно. С Докс може да си побъбрим с него, да му обясним, че не е любезно да прибира всичко сам.

— Би трябвало да разсъждаваш за уговорката на отдел „Близък изток“ с Белгази — посъветвах го. — Съмнявам се, че е само тя.

— Не е.

— Значи ви будалкат и други „добри“ търговци, а?

— Виж, мръсниците са си мръсници. Белгази ни изпързаля, обаче това не означава, че е порочна самата идея.

— Какъв мислиш, ще станеш, когато постоянно си сред мръсници?

— Ако не искаш да се изцапаш, по-добре изобщо не влизай в пясъчника.

Засмях се.

— Той ви е играел номера.

— Разбира се. Противниците винаги си играят номера. Това не означава, че не могат да се споразумеят. Стига за всеки да има по нещо, всичко се урежда.

— Невероятно.

— Всъщност не. Просто светът е такъв. Виж Америка. Всички заинтересувани групировки даряват пари и на двете политически партии, защото знаят, че който и да спечели, победителят ще им бъде длъжник.

Замислих се.

— Искам да направиш нещо.

— Само кажи.

— Вие имате мое досие. Там се споменава за Рио де Жанейро. И също за Наоми Нашименту.

— Да.

— Искам тези текстове да бъдат изтрити.

— Мога да го направя.

— Добре. Сега ще ти кажа нещо. И тази информация влече след себе си отговорност. Тежка отговорност.

Канезаки замълча за миг, после ме подкани:

— Казвай.

— Вълнува ме съдбата на тази жена. Всичко между нас свърши, но съдбата й не ми е безразлична. Дължа й нещо. Ако някой от или чрез вашата организация й навреди или се опита да я използва, за да стигне до мен, и узная за това, ще ви накарам да си платите.

— Разбирам.

— Добре — повторих.

Последва ново мълчание.

— Надявам се, че ще ми съобщиш, когато си готов за следващата задача — рече Канезаки. — Очаква те много работа.

— Винаги е така — отвърнах аз и затворих.

Преди да напусна Хонконг, Докс ми каза, че не можел да приеме парите, които съм му превел. Сделката си била сделка и сме се уговорили да делим. Отговорих, че след онова, което е направил за мен, след онова, от което се е отказал, не мога да му дам по-малко от всичко. Но не успях да го убедя.

— Ще ни се отвори нов шанс — благодушно ме потупа той по рамото. — Само почакай и ще видиш.

— Нали каза, че чукал на вратата ти само веднъж?

— Така е. Просто не му било дошло времето.

Кимнах.

— Добре. Печелиш. Прати ми ги обратно.

— Непременно. Само ми дай номера на сметката.

Почесах се по темето.

— По дяволите, не си го спомням.

— Стига сега, не е честно.

— Ако се сетя, ще ти пиша.

— По дяволите, ама си голям инат, казвам ти.

Усмихнах се.

— Благодаря ти, Докс. Ти си добър човек.

Той отговори на усмивката ми.

— Казваш го просто, щото е вярно.

Подадох му ръка. Той я стисна, после ме притегли в прегръдките си.

Божичко, помислих си. Но проклет да бях, ако не го прегърнах и аз.

Върнах се в Рио.

Градът беше топъл и слънчев. Там бе лято, на юг от екватора, и ми беше приятно да се завърна, да се разхождам по плажовете, да джапам в океана, да слушам херо, да пия кайпириня и пак да поживея като Ямада.

Знаех, че сега има хора, които могат да ме потърсят в Рио. Ала не е толкова лесно да ме открие човек, дори да знае в кой град съм. И колкото и да е странно, не се чувствах застрашен от хората, които разполагаха с тази информация.

Естествено, тайната не е тайна, щом я знаят други. Вярвах, че Канезаки наистина ще редактира досието, както го бях инструктирал, но човек никога не може да бъде сигурен. А дори да направеше каквото го бях помолил, не бе изключено да има други копия. С последните си приключения си бях създал нови врагове. Ако търсеха достатъчно упорито, кой знае какво можеха да намерят.

Но за момента бях спокоен. Просто щях да следя накъде духа вятърът, да гледам какво мога да науча от Тацу, от Канезаки. Да помисля какво искам да правя по-нататък.