Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— По новините съобщиха, че тези били с радиологични бойни глави.

— Да, преди две години открихме документи, показващи, че по някое време цяла батарея алазани била снабдена с радиологични бойни глави, което превърнало ракетите в „мръсни бомби“. Радиологичната батарея останала в Приднестровската република, сепаратистки анклав, който преди дванайсет години се отцепи от Молдова. Днес никоя държава в света не признава Приднестровската република. Със своите огромни запаси от оръжия от съветско време тя се е превърнала в център на незаконната оръжейна търговия.

— Ония двамата — замислено казах. — Руснаците. От Приднестровската република ли бяха?

— Да, военната хунта, която в момента управлява Приднестровската република, е проруска. Останалата част от населението говори на молдовски, който всъщност си е чист румънски. Много е сложно.

— Така изглежда.

— Както и да е, положението е следното: една малка клика управлява Приднестровската република по свои си закони. По-голямата част от търговията в анклава се контролира от една-единствена компания, „Шериф“, собственост на сина на приднестровския президент. Синът оглавява също тяхната митница, през която минават всички стоки, влизащи и напускащи страната. Пратките се пренасят през тирасполското летище, по суша с тирове от Украйна или Молдова и по железопътната линия между столицата и Одеса.

— Или през Хонконг.

— Малко вероятен маршрут, ако погледнеш картата, обаче идеален, ако имаш връзките, с каквито разполагаше Белгази. Той е замазвал очите на оперативните от близкоизточния отдел, които са работели с него. Смятали са, че е „добър“ търговец на оръжие, който ги информира за „лошите“. Всъщност ги е осведомявал само за своите конкуренти, а междувременно е търгувал с всичко, каквото му е носило пари. Алазаните навярно са били само част от стоката му. Кой знае какво е продавал точно под носа на ЦРУ.

— Вече няма да го прави.

— Да, няма. Точно това имах предвид, когато казах, че трябва да се гордееш. Хората, на които е щял да продаде онези ракети, биха могли да ги използват навсякъде. Ако ги бяха вкарали в Съединените щати, щеше да е истинска катастрофа.

— Онези двамата, които загинаха в Квай Чунг, какви са? Имат ли връзка с приднестровския президент? Или неговия син?

— Защо?

— Просто обичам да знам кой би поискал да ме извади от списъка си за пращане на коледни картички.

Той замълча за миг, после отговори:

— Племенници на президента. Братовчеди на сина му.

Замислих се върху този факт.

— Роднините сигурно не са много щастливи от тяхната загуба. Така предполагам.

— Няма как да те свържат със случая в Квай Чунг.

— Ами Хилгър?

— Кой Хилгър?

Канезаки може и да се правеше на глупак. Или името бе оперативен псевдоним, който не му беше известен. Всъщност нямаше значение.

— НОП — поясних.

Последва нова пауза, през която той смели факта, че съм научил самоличността на НОП или поне оперативния му псевдоним.

— Без да потвърждавам имена — отвърна накрая Канезаки, — мога да кажа само, че всички участници имат интерес да се придържат към официалната версия. Това е съвместна операция на ЦРУ и хонконгските органи на реда.

— Излиза, че ние с Докс би трябвало да бъдем удостоени с награда — отбелязах. — Вие получихте много повече, отколкото се бяхме спазарили.

— Не мога да ти осигуря медал, обаче можеш да ми поискаш повече за следващата задача. Съмнявам се, че някой ще възрази.

— Къде отидоха парите?

— Парите за ракетите ли?

— Да.

— Бяха конфискувани от местопрестъплението.

— Колко?

— Около три милиона.

Засмях се.

— Около три милиона ли? И никой ли не се чуди защо сумата не е кръгла?

— Какво искаш да кажеш?

— Вашият човек Хилгър е гушнал около два милиона, след като е екзекутирал останалите живи на местопрестъплението. Беше тъмно и е бързал, затова не е имало как да ги брои банкнота по банкнота.

— Не е ли било по-просто да вземе всичко?

— Срещата беше за финализиране на оръжейна сделка. Щеше да изглежда подозрително, ако в момента на покупката не е имало пари. Хилгър е алчен, но е и хитър.

Възцари се дълго мълчание.

— Ще те попитам нещо — наруши го Канезаки. — Смяташ ли, че е знаел какво има в контейнерите?

Замислих се за момент.

— Мисля, че не е знаел предварително. Изглеждаше изненадан, когато чу думата „ракети“ и Белгази му се сопна да не задава въпроси, чиито отговори не иска да чуе.