Бари Айслър - Рейн-сан - Смъртоносен без оръжие

Придвижих се към кърмата покрай редиците дървени седалки, но не виждах нищо от хората, които не бяха успели да седнат и стояха прави.

— Дилайла? — извиках — Дилайла?

— Тук — обади се тя накъде отпред. — Аз…

Гласът й прекъсна. Чух изстрел от голям пистолет. Разнесоха се писъци. Тълпата изведнъж се люшна към мен. Хората отпред се опитваха да избягат от стрелбата.

Втурнах се напред. В един миг всички се озоваха зад гърба ми. Тогава видях.

Ал Джиб някак беше успял да се промъкне зад Дилайла и й беше отнел пистолета. Сега я беше хванал отзад през врата и притискаше дулото към слепоочието й.

Спрях, извадих трийсет и осемкалибровия и го насочих към него с две ръце. Бяха на осем метра от мен. Още дишах трудно от гонитбата, а палубата на ферибота се клатушкаше от вълните. А Ал Джиб я държеше пред себе си като щит и се виждаше само част от главата му. Беше прекалено далеч, за да рискувам.

— Хвърли пистолета — изкрещя той. — Хвърли го или ще й пръсна черепа, кълна се в Аллах!

— Недей — отвърнах колкото можах по-спокойно, — защото тогава аз ще пръсна твоя.

— Хвърли го! Хвърли го!

— Чуй ме — опитах се да надвикам вятъра, който бръснеше палубата. — Не те знам кой си. И не ме интересува. Имах работа с Мани и я свърших. Нямам нищо срещу теб и си свободен да си отидеш. Но не и ако нараниш дамата. Тогава ще се наложи да те убия, разбра ли?

Той ме погледна отчаяно, но видях, че мисли. Не можеше да застреля Дилайла. Ако го стореше, времето, за което щеше да насочи пистолета към мен, ми стигаше да го направя на кайма.

— Хайде да помислим — казах. — И да намерим начин всички да си отидем по живо, по здраво. Защо не свалиш малко пистолета? След това и аз ще сваля малко моя. А след това ще продължим.

Той се отпусна съвсем малко. Добре.

— Не! — изкрещя Дилайла. — Застреляй го!

„Дяволите да те вземат, точно това щях да направя, ако ми помагаше поне малко…“

Ал Джиб стегна хватката около врата й.

— Хвърли пистолета! — изкрещя за пореден път.

Дилайла ме гледаше с невъобразима ярост и хъхреше:

— Застреляй го! Майка ти мръсна, застреляй го!

Ал Джиб я душеше, без да иска или нарочно. Разбрах, че изгубвам контрола над ситуацията. Беше толкова напрегнат, че можеше и неволно да натисне спусъка. Или да я застреля просто за да млъкне. Или да обърка каквото и да е друго.

— Хвърли проклетия пистолет! — изкрещя. — Кълна се…

С плавно движение Дилайла сведе глава и блъсна пистолета с дясната си ръка. Куршумът се заби в тавана. Бях толкова натъпкан с адреналин, че звукът ми се стори не по-силен от бенгалски огън.

Ал Джиб започна да навежда пистолета. Дилайла го хвана с две ръце. Втори изстрел.

Пристъпих напред. Дилайла беше помежду ни, точно пред тялото му, и освен това се движеха. Още бях прекалено далеч, за да стрелям.

Той пусна врата й и се опита с две ръце да си възвърне пистолета. Не стана. Вдигна глава, видя как се насочвам към него и разбра, че е изгубил.

Пусна пистолета и се дръпна встрани. Но скоростта при изстрелване на куршума от трийсет и осемкалибров пистолет е двеста и петдесет метра в секунда. И тъй като вече бях на по-малко от седем метра от него, изстрелът го достигна за една четирийсета от секундата, плюс или минус някоя наносекунда. Доста по-бързо, отколкото той можеше да се отдръпне. Попадна право в лицето му. Той се олюля и залитна към релинга. Аз го последвах, фокусиран в тялото му, готов да го довърша.

Встрани от мен се разнесоха още два изстрела. Попаднаха в ръката и крака му. Дилайла мина покрай мен, хванала кимбъра с две ръце, неумолима като ангела на смъртта.

Ал Джиб се опита да се изправи. Ала тя не спря. Застреля го два пъти в главата. Арабинът разпери ръце и полетя през парапета в тъмните води отдолу.

В продължение на секунда само стоях и я гледах. Продължавах да държа пистолета в готовност за стрелба.

Тя се спря задъхана, отвърна на погледа ми, но не особено съсредоточено. След това свали кимбъра.

Поколебах се за миг, защото знаех, че беше повикала Гил. Ала нещо в погледа и в стойката й взе решението вместо мен. Наведох пистолета надолу и го затъкнах в колана си.

Погледнах към носа на кораба. Светлините на „Цим Ша Цуи“ бяха на по-малко от минута разстояние.

Изминаха няколко секунди мълчание. Дилайла ми подаде кимбъра.

— Ето ти го. Аз и без това няма къде да го скрия, както сам каза. Може да ни потрябва.

Пъхнах и втория пистолет в колана си и я погледнах. Опитвах се да намеря думи.