Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Момичето се засмя и очите му заискриха.

— О, господин Докс, днес изобщо не е горещо, знаете го.

Той се престори, че попива потта от челото си.

— Скъпа, ти си по-корава и от мен.

Покупките му струваха зашеметяващите четиристотин хиляди рупии — около четиридесет долара. Почуди се дали някой е правил изследване за перспективите пред страните, в които пазаруването за деня излиза половин милион от местната валута. Съмняваше се, че има пряка връзка между икономическата стабилност и всичките тези нули.

Сложи покупките си в раницата, метна я на рамо, сбогува се с Уан и тръгна да излиза.

Пред сградата, близо до мястото, на което Докс бе паркирал хондата си, се разхождаше чужденец, едър рус мъж, с мобилен телефон до ухото си. Носеше черни очила и говореше език, който Докс не разпознаваше — не беше немски, нито френски, може би холандски? Когато вдигна очи и съзря Докс, затвори телефона и се усмихна.

— Здравейте, може би вие ще успеете да ми помогнете — каза той с лек, неопределим акцент. — Говорите ли английски?

— Зависи какво искате — отвърна Докс. Мъжът приличаше на типичен изгубил се английски турист — често срещана порода по тези земи, — но въпреки това Докс моментално се огледа наляво и надясно. Проверката на терена беше заучен рефлекс, който се включваше винаги, когато някой непознат се опитваше да го заговори. Опасността идваше оттам, че човекът, който иска помощ, пита колко е часът, кога се стъмва или нещо подобно, обикновено служи за отвличане на вниманието от кохортите, които се крият зад теб, а Докс нямаше намерение да позволява да го хванат така елементарно.

Вляво от Докс на стената под тентата се беше облегнал мъж с мотоциклетна каска, която напълно скриваше лицето му, и очевидно бездействаше. Вдясно друг мъж, със същата каска, спокойно се приближаваше.

По-късно до съзнанието му щяха да стигнат всички фактори, които подсъзнанието му на секундата инстинктивно регистрира и преработи. Щеше да опише какво не беше наред в картинката: положението на мъжете с каските по отношение на русия; начинът, по който чакаха на местата си, и това, че нямаше никаква очевидна причина да са там; това, че носеха каски в жегата, въпреки че бяха слезли от моторите си; спокойствието и целенасочеността, с която този отдясно се приближаваше.

Но засега цялата оценка на ситуацията се изрази само във внезапно парене под лъжичката. Познаваше това усещане. И много добре разбираше, че трябва да му се довери. Докато се окопитваше и посягаше към ножа в джоба си, в ума му като клаксон прозвучаха само две думи: Мамка му!

Русият се приближи много по-бързо, отколкото Докс очакваше, като имаше предвид размерите му. Направи една голяма крачка напред и се завъртя, а десният му крак срита Докс в корема със силата на товарен влак.

Докс имаше време колкото да си стегне диафрагмата и това го спаси да не остане без въздух. Но по гърба му продължиха да валят удари, които не му позволиха да стисне ножа. Хладното оръжие падна на земята, а Докс се бореше да запази равновесие. С част от мозъка си разбираше, че вече губи битката и каквото и да ставаше, то никак не беше добро.

Един от мъжете с каски го сграбчи за дясната китка. Докс успя да се задържи на краката си, изви се и заби свободния си лакът в главата на нападателя. Ако беше достигнал до черепа му, ударът можеше да го убие или поне да го повали, но каската го спаси и го остави в играта и той вече дърпаше ръката на Докс и се опитваше да го бутне. Докс се завъртя по посока на часовниковата стрелка, озова се зад гърба на мъжа, придърпа го с огромната си ръка и пъхна лявата си длан под тениската. Освободи малкия нож, показалецът и средният му пръст се обвиха около кръглата дръжка и острието щръкна от юмрука му като нокът на хищник. Но преди да успее да го забие под челюстта на мъжа с каската и да му разпори гърлото, русият се вкопчи в лявата му ръка и обезопаси с двете си длани китката му. Нещо, идващо отзад, парна Докс през лицето и на него му призля, когато осъзна какво е. Продължи да се бори с мъжете, които държаха ръцете му. Крайниците му натежаха и зрението му се замъгли. Олюля се и си помисли: „Мамка му, Джон, съжалявам.“ След което изгуби съзнание.

Трябваше да се досетя, че ще достигнат до мен чрез Докс. Вярно, той не беше лесна мишена, но все пак малко по-лесна от мен, а понякога това е достатъчно. По онова време живеех с Дилайла в Париж. По-скоро — живеехме и двамата там, но поотделно. Заради работата й и от съображения за сигурност се налагаше да имаме отделни апартаменти, както и да се примиряване с още някои малки неудобства. Въпреки че когато едната половинка във връзката е пенсиониран наемен убиец, а другата е действащ агент на Мосад, отделните жилища са най-малкият проблем.