Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Разходих се нагоре и надолу по улицата още два пъти, запаметявайки детайлите: къде аз или някой друг би могъл да застане, за да чака и наблюдава; кои магазини и заведения предлагат изглед към улицата; как са облечени хората и какво правят. Не беше много спокойно, но не беше и прекалено шумно. Беше още малко рано за обяд, а някои от магазините дори не бяха отворили. Ачинели вероятно предпочиташе посещенията по това време заради липсата на хора наоколо, но и заради удобното извинение, че „излиза на бизнес обяд“.

Върнах се при колата и с облекчение видях, че никой случайно преминаващ полицай не е забелязал нарушението ми. Обиколих няколко пъти квартала, за да циментирам подробностите в ума си, след това разширих обхода и включих в него по-голяма част от района. Накрая намерих място за паркиране на улица „Блийкър“, където спрях да изчакам, наблюдавайки трансмитера. В дванайсет и трийсет мерцедесът потегли. Последвах го от разстояние, в случай че Ачинели реши да спре някъде и се отвори възможност. Но се съмнявах да стане така. Отсъствието му можеше да се обясни с „двучасов обяд“. Едва ли искаше да отсъства по-дълго от офиса.

Оказах се прав. Върна се право на работа, мина покрай кабината на охраната точно в един часа.

Покарах наоколо известно време без някаква ясна цел, като разгледах мислено всички подробности — плана на района, изходите, потока хора, рисковете. Ачинели щеше да се върне в тайната квартира на улица „Мот“, сигурен бях в това. Можеха да го спрат само промяна в служебните му планове или невъзможността да измисли достоверно обяснение за двучасово отсъствие. Времето за обяд е много удобно. Какво от това, че секретарката може да се усъмни защо някои срещи се назначават директно, а не през нея? Дали би рискувала работата си с недискретен коментар пред толкова влиятелен човек като шефа й?

Спомних си куриера с велосипеда, когото бях видял, и усетих как в главата ми започна да се оформя план. Първо определих основните параметри, след това добавих и подробностите. Изследвах всички варианти и причинно-следствени връзки. Това, което измислих, ми хареса. Не беше идеално и криеше рискове. Но такива винаги имаше. Съмнявах се, че ще получа по-добра възможност от тази, която улица „Мот“ ми предлагаше.

Намерих магазин за велосипеди в Грейт Нек и купих от него най-евтиното колело с дванайсет скорости, което предлагаха, както и чифт дълги неопренови колоездачни ръкавици, шапка с отвор само за очите и каска, която да сложа върху нея, последна мода странично огледало, наречено „трето око“, което се закачаше за слънчевите очила, и закалена верига за заключване на велосипед с марка „Криптонайт Забрави-да-крадеш“. След това от магазин за офис оборудване си взех голяма кутия с топчета от стиропор. И накрая от една железария се сдобих с пила, четка и две кутии боя — черна и мръсно кафява. Избърсах отпечатъците от пръсти от всички покупки и след това ги пипах само с ръкавици.

В близкия парк, в който майки бутаха колички с бебета и люлееха по-големите си деца на люлки, размазах боята по цялата рамка на велосипеда. Започнах с черната, с която не се стараех особено. Исках просто колелото да изглежда старо, или все едно някой се е опитал да го превърне в по-непривлекателна цел за крадците. След това щях да изпиля серийния номер, докато на негово място не се получи дупка.

Движех четката напред и назад, напред и назад, а мислите ми се рееха. Разбира се, че не можех да не мисля за Коичиро. След като току-що го бях видял и знаех, че е толкова близо. А край мен чувах младите майки с деца как си бъбрят и се смеят, как си разменят клюки от всекидневието в квартала. Освен това бях прочел и за последствията от това, което сторих с Яник.

Отворих кутията с кафява боя и се заех с нея. Слънцето леко напичаше, но въпреки това беше студено. Родителите на Мидори бяха покойници, тя нямаше братя или сестри. Ако нещо се случи с нея, кой щеше да се грижи за Коичиро? Само Мидори знаеше, че аз съм му баща. Дори и да беше споделила с някой друг, той нямаше как да ме намери. Какво щеше да се случи тогава със сина ми? Кой щеше да поеме грижата за него?

Ръката ми се спря насред движението и аз останах неподвижен известно време, смразен от внезапно прозрение. Всичко е било пред очите ми и аз го бях пропуснал. Бях прекалено вторачен в спонсорството на ЦРУ за компанията на Яник, това ми беше проблемът. На мен ми изглеждаше като връзка, а може да е било само за отвличане на вниманието.