Фейрене Престън - Сребърни чудеса

Тринити се прилепи към него. Не можеше да постъпи по друг начин. Без да маха ръка от гърдата й, той съблече с другата пуловера през главата й.

— Сякаш сме били разделени цяла вечност — прошепна с променен глас Чейс, докато разкопчаваше ризата си. Очите му не се откъсваха от нейните, а ръката му не напускаше мястото си.

Тринити бавно се свлече на колене, а в това време ръцете й намериха колана на панталона му и го свлякоха надолу. Чейс се измъкна от ризата си, после се доразсъблече, а Тринити се отпусна на земята и свали джинсите си.

Скоро Чейс лежеше до нея и тя посегна към него. Имаше нещо стихийно в начина, по който се сляха. Силата на общата им страст бе неконтролируема.

Лежаха на дебелия бял килим, все още слети известно време, докато дишането им се успокои и пулсът нормализира. След малко Чейс вдигна Тринити и я пренесе на леглото, което вече бе оправено. Мушна се до нея и веднага я взе в прегръдките си.

Тринити се сгуши доволно на рамото му и преметна крак върху него.

— Мисля, че сме квит.

Чейс се засмя.

— Какво говориш, за бога?

— След онази нощ, когато ти накара Джон Филипс да ме откара у дома с хеликоптера, си мислех, че никога няма да те видя отново. Преживях малък ад през следващите месеци. Непрекъснато се питах какво правиш и с кого си. После ти се обади и дойде да се погрижиш за Стефани, сякаш нищо не се бе случвало.

— Тринити! — Чейс хвана ръката й я притисна към гърдите си. Тя усещаше как силно биеше сърцето му. — Накарах Филипс да те откара обратно, защото се страхувах, че ще те загубя завинаги, ако те отведа аз. Бях толкова объркан, когато ти отхвърли онова, което смятах за дяволски добро предложение, че трябваше веднага да изляза. Страхувах се да не наговоря нещо, за което по-късно сигурно щях да съжалявам. После трябваше да отида в Англия за няколко седмици и реших, че е по-добре да не ти се обаждам. Не желаех да обсъждаме нещата по телефона. Когато най-сетне се прибрах вкъщи, Стефани беше болна, а ти беше съсипана от работа.

— Чейс!

Всъщност той не бе казал това, което й се искаше. Не беше споменал думата „любов“. Но в момента това май нямаше значение.

След няколко часа Тринити се събуди и лениво се протегна. Обърна се леко към Чейс и видя, че сините му очи нежно я наблюдаваха. Облегнат на лакът, той гальовно й се усмихваше.

Тя разтегли устни в усмивка.

— Приятно ли ви е да наблюдавате как спят хората, господин Колфакс?

— Е, нека го формулираме така — кисело каза Чейс. — Никога преди не съм го правил, но нещо в начина, по който правиш всичко, ме очарова. Излъчваш несдържана радост.

Тринити се засмя и погледна към тавана.

— Чейс! Къде е огледалото?

— Наредих да го свалят след последното ти посещение тук.

— Но защо?

Ръката му започна да гали бедрото й.

— Защото нямаме нужда от други стимулатори, освен от телата си.

Тринити усети ръката му да се движи от вътрешната страна на бедрото й и предупредително размаха пръст:

— Не започвай пак, Чейс Колфакс! Умирам от глад. Трябва да ме нахраниш!

Чейс се ухили самодоволно.

Вече се погрижих за това. Сложих една от специалните тенджери на Магнус във фурната и тя се затопля, докато се целуваме.

Той я целуна особено нежно и продължи, доволен от озадаченото изражение на лицето й.

— Магнус не обича да идва често в града и затова ми приготвя известен брой екзотични буламачи, които само да вадя от фризера и да затоплям, когато съм гладен. Той никога не се задържа тук дълго, защото се влюби в Източен Тексас и бърза да се върне, щом сметне, че е изпълнил задълженията си тук.

— Чудесно! Кога ще е готово яденето?

Чейс я целуна отново.

— След малко. Беше съвсем замръзнало, а не исках да използвам микровълновата фурна, защото не знаех докога ще спиш. — Той погали с пръст меките й устни, които току-що бе целунал. — Колко можеш да останеш? Сестра ти ли се грижи за Стефани?

Тринити се вгледа в него, несигурна как ще реагира на отговора й:

— Да, тя е при Сиси и Лари. Мога да остана два дни, после трябва да се върна.

— Добре — с готовност се съгласи Чейс. — Ще си уредя нещата така, че да мога да се върна с теб.

Тринити пое дълбоко въздух и погледна настрани:

— Не.

— Защо? Какво има?

Тя отново го погледна и забеляза неочаквана нежност в очите му. Мили боже, мислеше си тя, не позволявай студенината да се върне в очите му.

— Няма нищо, Чейс. Но ще бъдем заедно само когато идвам в Далас, а това значи само два дни в седмицата.