Фейрене Престън - Сребърни чудеса

— Няма да има нищо пошло между нас двамата.

Изведнъж той се изправи в цял ръст пред нея и като я сграбчи за раменете, я дръпна до себе си. Торбичката с диамантите се плъзна и падна на пода, но никой от двамата не обърна внимание на това.

— Имаше нещо много приятно и красиво в начина, по който телата ни си въздействат — и ти не можеш да отречеш това.

Устните му бяха на сантиметри от нейните и дори през дрехите тя усещаше силата на желанието му. Нужно бе огромно усилие от нейна страна, за да устои.

— Няма смисъл, Чейс. Няма да спя отново с теб.

— Ти не спа с мен — изсмя се той на нейния евфемизъм, — въпреки голямото ти желание.

Прегръдката му, стегнала я като обръч, се разхлаби и стана почти нежна. Очите му жадно поглъщаха лицето й.

— О, Тринити — дрезгаво прошепна Чейс, — ти наистина си диво създание, нали?

Гласът му отново бе като кадифе. Краката й съвсем омекнаха и не я държаха, съпротивата й бе почти сломена.

— Никога не съм срещал човек като теб досега. Ти живееш по свой особен начин.

— Чейс… аз…

— Добре — процеди той изведнъж, сякаш тя го бе помолила за нещо и нежно я отблъсна от себе си. Разсеяно започна да масажира врата си. — Няма да се опитвам да те вкарам насила в леглото си, поне за известно време.

— Какво искаш да кажеш? — Тя облиза с език пресъхналите си устни.

— Искам да кажа — мрачно заяви той, — че ще опитаме по твоя начин. Ще се срещаме на публични места.

— И ти ще искаш да го правиш по този начин? — изненада се Тринити.

Тя инстинктивно беше разбрала, че Чейс не беше от хората, които отстъпват лесно.

— Искам да го правя — уморено повтори той.

— И никакви подаръци повече?

Той се наведе и вдигна черната кадифена торбичка. Шляпна я леко в едната си ръка и замислено изгледа Тринити.

— Не желаеш даже тези, които съм ти дал? — попита я той недоумяващо.

Тринити енергично поклати глава. Чейс й се усмихна бавно и както винаги — чаровно.

— Добре. Аз ще ги съхранявам вместо теб.

Мили боже! Когато се усмихваше така, беше невъзможно да му устои. С какво се съгласяваше тя? Тя преглътна мъчително. Имаше още един въпрос.

— Без секс?

— Без секс. — Той се съгласи прекалено лесно. — Но не очаквай да издържа, без да те целувам.

Така започнаха срещите им на публични места. Да се каже, че не бяха интересни, би означавало почти обида. Чейс показваше неизчерпаема енергия. Той водеше Тринити в най-скъпите ресторанти в Далас, в най-изтънчените домове и най-изисканите клубове и непрекъснато й оказваше ласкателно внимание. Беше роден в затворения свят на привилегированите и го приемаше за нещо нормално.

И все пак сега, когато го познаваше по-добре, Тринити усещаше понякога, че не това беше животът, който му харесваше. Тя не можеше да не почувства, че ако човек задълбаеше достатъчно в суровата му природа, щеше непременно да открие тъга в истинската му същност, а може би дори празнота.

Веднъж, след вечеря, той я заведе в мансардния си апартамент и се забавлява доста, като наблюдаваше как тя реагира на отчайващо модерното обзавеждане. Апартаментът се простираше на последния етаж на един от най-новите и най-луксозни жилищни блокове в Далас. Дебел бял килим се разстилаше между стените от тъмно стъкло. Ултрасъвременни парчета опушено стъкло и бляскав хром подчертаваха чистите линии на белите, правени по поръчка дивани. Стаята притежаваше истинска красота, постигната с изобилие от бели свещи и смесица от бронзови скулптури, а неутралният цвят на стените осигуряваше фон за артистичните цапаници в множеството картини, окачени по стените.

Самата Тринити се изненада, че всичко това й хареса. Едно дете не би могло да бъде отглеждано и да има някаква свобода в такова обкръжение. Ето защо не би искала да живее тук. Но стаята бе обзаведена с вкус и подхождаше на Чейс — такъв, какъвто тя го познаваше. От нея лъхаше на сдържана изисканост и елегантна строгост.

Спалнята му се оказа откритието на вечерта. Най-много място в нея заемаше масивното легло в средата, поставено на подиум със стълбички. То беше покрито с пищна светлосива кожа. Откъм горния му край нямаше дъска, а само възглавници — дузина възглавници с различни размери и форми, струпани една върху друга, със смели цветове — наситено синьо, яркочервено и огненооранжево.

Най-ефектно в стаята обаче беше голямото огледало на тавана, поставено точно над леглото. Тринити обиколи леглото, като гледаше огледалото от различни ъгли. Накрая се обърна към Чейс с лека усмивка.