Фейрене Престън - Сребърни чудеса

Господин Бригс се изкашля подканващо на верандата, с което изкара Тринити от унеса й. Тя грабна няколко долара от портмонето си и извика мъжете вътре.

— Ще задържа една дузина рози, но всичко останало трябва да бъде върнато на изпращача, заедно с трите вази.

— Но… но… — Господин Бригс бе повече от шокиран.

— Всичко останало! — Зелените очи на Тринити бяха леденостудени.

— Добре, добре! — изпъшка той. — Но този ваш приятел ще бъде един нещастен господин.

Тринити разбра колко нещастен беше този господин още на другата вечер, когато ревът на ламборгинито разцепи тишината на нощта и прекъсна работата й над юргана.

Минаваше десет часът и Стефани бе в леглото си и спеше дълбоко. Самата Тринити вече се бе изкъпала и в момента беше само по тънката си хавлия. Меката й кожа блестеше, а косата й бе навита отгоре на главата. Беше решила да пошие един час, преди да си легне.

Още не бе заключила предната врата и Чейс влезе в стаята, преди тя да успее да измине и половината път до вратата. Беше много изискан в светлосиния си костюм с жилетка, въпреки че беше махнал вратовръзката си и бе разкопчал три копчета на тъмносинята риза.

Толкова бе мъжествен и елегантен, че движенията й несъзнателно се забавиха, като го гледаше как върви към нея.

Още щом го зърна, сърцето й поднесе изненада, като подскочи и сякаш отиде в гърлото й. Докато не го виждаше, решението й да се откаже от тяхната връзка й се струваше лесно изпълнимо. Сега обаче взаимното привличане помежду им се изви като волтова дъга през стаята и ги докосна с електрическата си искра. Пулсът й бясно препускаше, когато Чейс спря пред нея.

— Как си? — Кадифеният му глас сякаш я погали, а и дългите му пръсти нежно докоснаха лицето й.

Тринити пламна от допира и се отдръпна назад.

— Аз… съм добре. А ти как си?

Каква баналност, когато чудесно знаеше, че не това искаха да си кажат.

— Уморен съм — безизразно каза Чейс. — Тези два дни бяха ужасно дълги. Току-що се връщам от Далас.

— И идваш направо тук? — Тринити се обърка и отиде до входната врата. Спря се да погледа навън в тъмнината на нощта. Беше по-добре, отколкото да гледа Чейс.

— Да — простичко призна той. — Липсваше ми.

По звука на гласа му тя усети, че се приближава към нея. Следващите му думи дойдоха точно зад гърба й.

— Липсваше ми лицето ти — ръцете му сграбчиха меките й рамене през хавлията с прасковен цвят, — докосването до теб… и… твоето ухание… — Устните му възбуждащо попаднаха на онова чувствено място отстрани на шията й. — И сладката ти кожа.

Устните му страстно се плъзнаха по шията й, нагоре към ухото. Тринити не можеше да издържа повече.

— Спри — изстена тя и се отскубна от прегръдката му. Седна на люлеещия се стол, който бе на сравнително безопасно разстояние от него, и подпря с ръка челото си, за да не го гледа в очите.

Само след секунда обаче тя вдигна изненадано глава. Черна кадифена торбичка бе паднала в скута й.

— Диаманти — информира я кратко Чейс, мушнал ръце в джобовете на панталоните си. Сините му очи напрегнато се вглеждаха в лицето й.

Тринити смутено мълчеше. Най-сетне едва успя да попита:

— Защо?

Чейс изкриви уста в гримаса.

— Мислех, че диамантите ще ти харесат повече от смарагдите. Пет са, между другото.

За пръв път Тринити успя да усети смешната страна на ситуацията и започна да се смее с веселия си напевен смях.

— Нищо чудно, че флиртовете ти са толкова краткотрайни, Чейс! Не можеш да си позволиш да познаваш едно момиче за по-дълго време.

— Не ставай смешна — отряза той и се отпусна в най-близкото кресло, но грубостта на думите му бе смекчена от неочакваната нежност в погледа му.

— Какво искаш, Чейс? — попита го тихо Тринити. — Казах ти, че не искам да те виждам отново. Не можеш да спреш дотук, така ли?

Облегнал глава назад и затворил очи, той нежно отговори:

— Не, не мога да спра дотук.

— Казах ти моите доводи… — започна Тринити.

— Които не бяха кой знае колко смислени — довърши вместо нея той. Погледът му се плъзна надолу. Тя бе кръстосала крака и през отворената хавлия те се виждаха изцяло.

— Доводите ми са напълно смислени за мен — придърпа хавлията си Тринити.

— За дама с такова пуританско възпитание си фантастична в леглото — присмя се той.

По дяволите! Защо трябваше да споменава това, което тя така упорито се стараеше да забрави.

— Чейс, върви си! Имаме различен начин на живот. Няма никакви изгледи връзката ни да просъществува, освен като пошъл флирт.