Тери Пратчет - Страта

Последваха десетина минути леко притеснение, докато се вслушваха в глухия рев на външните дюзи. Щом те се изключиха, Кин чу въздишка — идваше от койката на Марко.

— Това беше — рече той. — Сега или уцелваме дупката, или не я уцелваме. И през ум не ми беше минавало, че ще ми се наложи да се притеснявам дали няма да се нахакам във Вселенската стена.

Водопадът се пронесе на няколко хиляди мили под тях, фосфоресциращ в сиянието на пълната Луна. Дори и Марко си пое дълбоко дъх, щом корабът се издигна над ръба на Диска и се гмурна в небето.

Дискът се превърна в черно-бяла скица, сребърно-абаносова монета, плаваща под небе, пощуряло от звезди.

Звездите се приближаваха все повече. Луната се превърна в перла, увиснала над Диска, а звездите съвсем определено се приближаваха.

Дупката, която Джаго Джало бе пробил в Небесния свод, беше достатъчно голяма, за да успее пръстеновидният кораб да се промъкне през нея, а този кораб беше много по-малък от него. Но щеше да я приближи под много нисък ъгъл.

Компютрите бяха казали на Марко, че дупката е достатъчно широка. И на Кин бяха казали същото, но бяха добавили и преценката за вероятното разстояние, на което корабът щеше да мине от ръба й. Не беше посмяла да го каже и на Марко. Минималната разлика нямаше и метър.

Усети се, че е забила поглед напред и оглежда небето. И другите двама правеха същото. Звездите се носеха над тях. Докато Кин се взираше, тихото им, леко, подобно на снегопад движение се превърна в щур галоп.

После — в размазано петно. После за съвсем, съвсем кратък миг нещо проблесна покрай кораба, една звезда се изду, разгоря се и изчезна. Лек трус отбеляза угасването на една от дюзите, предала богу дух на ръба на небето.

После отново се появиха звезди, измамно подобни на предишните, и корабът пропадна в бездната.

Чуваше шумното дишане на Марко. Силвър си тананикаше нещо с тътнещ баритон.

Кин гледаше звездите, които, както знаеше, бяха само на седемдесет хиляди години — една идея по-стари от братовчедките си, накачени по Небесния Свод. Звездите бяха само лампички в небето — но на по-големите небета им трябват и по-големи звезди.

Помисли си за второто издание. Корабът се гмурна в декора.

© 1981 Тери Пратчет

© 1999 Светлана Комогорова, превод от английски

Terry Pratchett

Strata, 1981

Сканиране и разпознаване: ???

Редакция: Мандор, 2004

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

СТРАТА. 1999. Изд. Прозорец, София. Роман. Превод: [от англ.] Светлана КОМОГОРОВА [Strata, Terry PRATCHETT]. Художник: Джош КИРБИ. Формат: 125×195 мм. (20 см.) Страници: 224. Цена: 4800.00 лв. (4.80 лв.). ISBN: 954-733-069-1.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1601]

Последна редакция: 2007-06-30 23:47:07

Хауърд Хюс, известен с ексцентричността си американски милионер. — Бел.прев.