Тери Пратчет - Страта

— Добре сте се справили.

— ТОВА МИ Е РАБОТАТА.

— Ще позволя на Кин Арад да си спомни някои неща. В края на краищата тя е част от Мен. Когато се събуди, тя ще знае някои неща за Нас. И ще разбере защо е бил създаден Дискът.

— ДА.

Тя бръкна в съзнанието си и нанесе някои поправки. После, доволна, се остави да забрави…

Кин си спомняше. Спомените бяха там, в ума й — студени, твърди, истински като ледени отломки. Спомняше си Диска.

— Дискът — заговори тя с глух от шока клас — е ботушът във въглищния пласт, монетата в кристала. Пломбата в зъба на трицератопса. Тайният белег, който издава майстора. И те не са успели да устоят на това. Построили са идеално съответстваща на техническите изисквания вселена, но не са устояли да турят в нея и Диска — ключ, труден за намиране, но все пак ключ. Как така го знам? — извика тя.

Екранът си остана празен.

— Знам го! Те са построили не просто Диска. Всичко са създали — истинската Земя, кунгите, всички звезди. Те са заложили нашите вкаменелости. Ние си мислехме, че може да са били Великите Вретенови Крале, но Вретеновите Крале никога не са съществували. Всички те са били част от фалшивите пластове в новата Вселена. Чудехме се дали не сме еволюирали с помощта на Кралете. Но ние изобщо не сме еволюирали! Създали са ни, точно както ние възпроизвеждаме китове и слонове за нашите светове-колонии.

Ние сме вселена-колония. Строителите просто са дошли тук и са я построили и тъй като всеки има нужда от история, са ни дали история. Точно както постъпваме и ние с новите светове. Древни кости. Чудовища от приказките. Великите Вретенови Крале. Колесарите. А ние така и не сме го проумели. Самите ние го правехме — а то изобщо не бе идвало наум.

И тогава някой от тях е направил Диска. Вероятно почти на майтап? Със сигурност не е имал някаква важна причина да го създава. Упражнение по изобретателност. Може да му е хрумнало най-накрая — куп хитроумни хрумвания, събрани на едно място, след като е приключил с основната работа.

Седемдесет хиляди години! Това е възрастта на Вселената — че тя още я има, я няма драскотини по боята! А ние си мислехме, че е на четири милиарда години! Според както сочеха доказателствата, а ние вярвахме на доказателствата.

Тя се отпусна назад. Продължаваше да чувства спомените — сякаш бяха нещо старо, забравено досега. Сръчка ги предпазливо — като език, който опипва дупка в зъба.

— Стари. Интелигентни. Откъснати от материалното. Такива си спомням Строителите. Всеки — по-едър, отколкото можем да си представим, или може би по-дребен, защото… защото в техния свят няма какво друго да измерваш освен егото си. Стари ли казах? Дори и възрастта им не може да се изчисли, защото преди да построят Вселената, и време не е съществувало. Права ли съм?

— НЕ МОЖЕМ ДА ОТГОВОРИМ НАКРАТКО НА ТОЗИ ВЪПРОС. НЕ ЗНАЕМ НИЩО ЗА ТЯХ ОСВЕН ОНОВА, КОЕТО ТЕ СА НИ КАЗАЛИ.

— А какво знаете за тях?

— ПРЕДИ ТЯХ Е СЪЩЕСТВУВАЛА САМО ВЕРОЯТНОСТ. ТЕ СА НАЛОЖИЛИ ВЪРХУ ТАЗИ ВЕРОЯТНОСТ ОПРЕДЕЛЕН МОДЕЛ.

— Защо?

— ТВОЯТА КОМПАНИЯ СЪЗДАВА СВЕТОВЕ. ВСЪЩНОСТ ОТ ТОВА НЯМА НУЖДА. РОДНИЯТ ТИ СВЯТ НЕ Е ПРЕНАСЕЛЕН. ЗАЩО ТОГАВА ГИ СЪЗДВАТЕ?

— Някога той е бил пренаселен. И сме открили, че колкото повече хора има, толкова по-еднакви стават те. Това е бил единственият начин, по който сме могли да оцелеем. Хората винаги са си мечтали за обединен свят. Мислехме, че той ще е по-богат. Не беше. Единният свят означаваше ескимосите да се образоват и да се научат на счетоводство, но не означаваше, че германците ще се научат да ловят китове с копия. Означаваше всеки да се научи да натиска копчета и никой вече да не помни как да се гмурнеш за перли.

После ни подхванали Умотресенията. Това ще е било… да, две-три години след пускането на сондите Терминус. Хората просто измирали. Измирали с милиарди — умовете им просто един вид се спаружвали.

И после трябваше да започнем отначало. Поне имахме на разположение играчките на Вретенските крале, та да си играем, и можехме да се разселим — след Сътресенията просто се налагаше да се разселим. Те ни накараха упорито да търсим пространство, където умът да може волно да разкърши лакти, светове, на които да можем да избягаме и да научим отново всичко забравено. Бяхме конструирали роботи, за да напомнят на самите нас някои от тези забравени неща!

Мислехме си, че това е естествено, че е утъпканият път. Нали разбирате, имахме примера на Вретенските крале. Мислехме си, че всеки разумен вид изпълва родния си свят до степен, когато просто умственият натиск започва да избива населението и оцелелите предприемат колонизация на Космоса. По какъвто и начин да го мотивираха, истинската причина беше яростното желание да избягаш от другите хора. И тогава, тъй като планети, които могат да влязат в работа, не се срещат под път и над път, хората започват да учат планетно инженерство. О, всичко го бяхме изчислили много внимателно. Раса след раса, които достигат разцвет и се разпръскват из развиващата се Галактика, създават нови светове, преди да измрат, и в хода на този процес създават нови разсадници за нови раси. Написах цяла книга за това — „Безспирно сътворение“, ха-ха.