Тери Пратчет - Страта

— ДА.

— Знаете ли защо е така?

— ДА.

— Ще ми кажете ли?

За няколко секунди екранът остана празен. После се изпълни с думи, толкова много думи, че се наложи Компютрите да ги изпишат с по-ситен шрифт. Кин се изправи и прочете:

ИСКАШ ДА ЗНАЕШ КОЙ Е СЪЗДАЛ ДИСКА. ИСКАШ ДА ЗНАЕШ ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ. МОЖЕМ ДА ТИ ГО КАЖЕМ. НО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО, В ЗАМЯНА НА КОЕТО БИХМЕ МОГЛИ ДА СЕ СПАЗАРИМ ОТ ИМЕТО НА СВОИТЕ ДЕЦА. ВЪЗМОЖНО Е ДА СИ ТРЪГНЕТЕ И ДА СЕ ВЪРНЕТЕ ПАК, ЗА ДА ОПЛЯЧКОСАТЕ ДИСКА, КАКТО ВЪЗНАМЕРЯВАШЕ ДА НАПРАВИ ДЖАЛО. НЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА ВИ СПРЕМ. И ВСЕ ПАК РАЗБИРАМЕ, ЧЕ ТЕЗИ ЗНАНИЯ ЗА ВАС СА СИЛНО ЖЕЛАНА НАГРАДА. НИЕ ЩЕ ВИ ГИ ДАДЕМ, ВИЕ ЩЕ ПОСТРОИТЕ НОВ СВЯТ ЗА НАШИЯ НАРОД.

Кин вече от доста време го обмисляше. Това означаваше да се построи звезда от тип Г на няколко светлинни минути от Диска, освен ако не се намери някоя подходяща за преместване…

— Ще ни е нужен достъп до технологиите на Диска — рече тя. — Телепортация, теориите за предизвикване на ускорен растеж при отглежданите във вана организми, въобще всичко.

— РАЗБИРА СЕ, ЩЕ ГО ИМАТЕ.

— Тогава и вие ще имате новия си свят. Ако Компанията не е съгласна да го построи, мога да създам своя собствена Компания, щом като разполагам с подобна примамка. Мога да се обърна към някой от по-малките оператори — да, точно така ще направя.

— РАЗБРАХМЕ СЕ.

— Ама само това ли е? Не ви ли са необходими някакви… ами, такова, аз май не мога да ви дам никакви гаранции — възкликна изненадано Кин.

— ПРЕГЛЕДАХМЕ ТЕ. ПО НАША ПРЕЦЕНКА СЪЩЕСТВУВА 99,87 ПРОЦЕНТА ВЕРОЯТНОСТ ДА СПАЗИШ УГОВОРКАТА. СЛОЖИ СИ ШЛЕМА.

Кин погледна подплатения метален обръч над главата си.

— НИЕ ТИ ВЯРВАМЕ. ДОВЕРИ НИ СЕ И ТИ. ШЛЕМЪТ ЩЕ ТЕ СВЪРЖЕ С ОПРЕДЕЛЕНИ ЕЛВЕРИГИ, РАЗРАБОТЕНИ ЗА ПОДОБНА СИТУАЦИЯ. НИЕ МОЖЕМ ДА ТИ ДАДЕМ НЕ ИНФОРМАЦИЯ, А ЗНАНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕШ ДА ДОБИЕШ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

— Смисълът на живота е в това да откриваш разни неща — рече несигурно Кин.

— ДА. КОЙ БИ ОТБЛЪСНАЛ ПОЗНАНИЕТО?

Кин въздъхна, протегна ръка, напипа, дръпна.

Роботите се суетяха в средата на палубата. Един от тях се плъзна към контролното табло, като мъкнеше подире си кабел. Останалите се бяха скупчили около странно изкривен прът, покрит с ярко огледално покритие. Щом Кин погледна нататък, я заболяха очите. Прътът сякаш беше изкривен под ъгли, под които нормалната материя просто не можеше да се огъне — което означаваше, че тя гледа право в сърцето на матричен двигател.

Зарадва се — беше й щукнала ужасната мисъл какво би се случило, ако не успееха да го построят.

Освен това роботите бяха построили пред командното табло и истинско пилотско кресло. Марко беше седнал в него и сипеше солени ругатни.

— Все едно да търсиш дупка в мъглата — рече той. — Надявам се, че тенекиените ти другарчета правят свестни дюзи.

— Дупката ще се покаже на екрана — предположи Силвър.

— Да бе, да. Но ще трябва да се провираме на косъм. Кин, сигурна ли си, че всичко е наред?

Кин се усмихна.

— Всичко, от скоростта на премятане на Диска до въртенето на Небесния купол. Не вярваш ли, че машините, способни да управляват Диска седемдесет хиляди години, са способни да…

— …да вдянат игла на височина десет хиляди мили, като пуснат конеца от водопад? Не. Искам да ми се предостави възможност да изпробвам дюзите.

— Ще я имаш.

Маховете на крилете на птицата рух проехтяха в нощта — тя описа кръг и се плъзна над тъмните води. Тя пусна долу кораба и трескаво запърха с криле, за да набере височина — връхчетата им забърсваха вълните.

Последва свободно падане и накрая корабът се шльопна във водата, отскочи и бавно се завъртя.

Птицата се устреми към звездите с грохот и отново се отправи към тайните си долини. А Кин си отдъхна. През обшивката на кораба проникна нов звук — тихото жужене на далечни мотори. Водопадът на Ръба на света.

Тя зачака — меката подплата на шлема се притискаше към затворените й очи. Нищо.

И тогава си спомни. Беше истински шок, но той постепенно се уталожи, щом Тя пое командването над тялото. Как ли е могла да забрави? После си спомни и това. Ако не забравяш, как би могъл да научиш нещо?

Усещаше Кин някъде в съзнанието си — малко шишенце, пълно с вкусове и характерни качества, усещания и опит. Покрай Себе си чувстваше Диска и усети, че там някъде се таи опасност. Много лесно щеше да й бъде да се изгуби в чистата, радостна наслада, която я бе обхванала. Тя отново насочи мисълта си към Компютрите.