Тери Пратчет - Страта

Кин коленичи върху плаващата платформа и започна да следи миниатюрните фигурки на Силвър и Марко, които си пробиваха път през тунелите.

Навсякъде по Диска машините се размърдваха и се задействаха. Зачуди се какво ли щеше да се случи, ако в момента председател беше някой средновековен орач. Щеше ли той да помогне на Компютрите да започнат дългия ремонт?

Изправи се, нареди на платформата да я откара до изхода на залата и се втурна по изтърканото стълбище към стаята за свръзка.

ЗДРАСТИ — изписа се на екрана.

— Не съм ви нужна вече — съобщи Кин. — Зададох ви всички необходими инструкции как да се поправите сами. Доста време ще ви отнеме, но можете да го свършите, без да засегнете прекалено много биосф… ох, тъй де, май че трябва да се каже биополусферата. Но така не можете да продължавате — освен ако не внесете свежи материали отвън.

— ЗНАЕМ. ЕНТРОПИЯТА Е ПРОТИВ НАС.

— Не можете да продължавате така да използвате старите машини за резервни части. Може да изкарате още стотина години, но не повече.

— ЗНАЕМ.

— Пука ли ви изобщо за хората на повърхността?

— ТЕ СА НАШИ ДЕЦА.

Кин се вторачи в светещите букви. После тихо рече:

— Разкажете ми за Джаго Джало. Сигурно ви се е сторило, че Господ го праща.

— ДА. ВЕЧЕ ЗНАЕХМЕ, ЧЕ ДИСКЪТ Е ОБРЕЧЕН. ПО ОНОВА ВРЕМЕ ПОДДЪРЖАХМЕ ЗАЩИТЕН ЕКРАН ПРОТИВ МЕТЕОРИТИ. СРАВНИТЕЛНО ЛЕСНО БЕШЕ ДА ИЗВЛЕЧЕМ ОСТАТЪЧНАТА СКОРОСТ ОТ КОРАБА МУ. НАБЛЮДАВАХМЕ ГО КАК ВЛИЗА С РАКЕТАТА В НЕБЕСНИЯ КУПОЛ. ЗА БЕДА НЕ МОЖЕХМЕ ДА СЕ СВЪРЖЕМ С НЕГО. ТРЯБВАШЕ ДА ЗАПОДОЗРЕМ НЕЩИЧКО.

— Но все пак сте му позволили да се приземи.

— ЗА БЕДА ПО ВРЕМЕ НА СПУСКАНЕТО РАКЕТАТА МУ ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА РУХ.

— На рух ли?

— ВИД ЕДРА ПТИЦА.

— Не мога да повярвам — възкликна Марко. — С очите си го виждам, но не го вярвам. И тя ще ни отведе у дома, така ли?

Земята под тях се изнизваше като размазано петно. За миг се мярнаха вълни, а после птицата се стрелна над морето.

— Ти не видя ли онова голямото яйце в градината, където ви бяха затворили? — обади се Кин с изнемощял глас. — Не се ли зачуди какво ли го е снесло? Естествено, че няма да ни отведе у дома — тя е просто много едра птица, и толкова. Там, в Купола, й прегледах техническите данни.

— Малко глупаво ще прозвучи при тези обстоятелства — обади се Силвър, — но подобна твар не може да съществува в плът и кръв. Собствената й тежест би я смазала.

— Не е по-тежка от пет тона — обясни Кин. — Една от най-фините конструкции на създателите на Диска. Сухожилията й са като нишките на Линиите, а костите са пневматични. Просто тръби, пълни с газ под налягане. Компютрите ми го показаха. Великолепно, нали?

— Защо губи височина? Ще цопнем в морето — обади се Марко.

— Да — отвърна Кин. — На твое място бих си легнала обратно в койката.

— Искаш да кажеш, наистина ще се приводним?

Марко се загледа в бягащите вълни. Бяха се спуснали толкова ниско, че и най-малката вълничка се виждаше. После се загледа в онова, което на Диска би трябвало да се нарича хоризонт. Слънцето се виждаше само като червено сияние, полузатулено от продълговати облаци, припламващо по гребените на вълните. Марко се замисли.

— О, не — обади се той накрая. — Кажи ми, че не е вярно. Кажи ми, че не смяташ да правиш онова, дето си го мисля…

— Ако това ще ви помогне с нещо — рече Кин, — Джаго Джало беше ненормален дори и според мерките на нашето ненормално време.

— ТО СИ ПРОЛИЧА. НЕ НИ БЕШЕ МИНАВАЛО ПРЕЗ УМ, ЧЕ НЯКОЯ РАСА ЩЕ СИ ПРАЩА ОТКАЧАЛКИТЕ В КОСМОСА.

— Не се ли опитахте да го спрете?

— НЕ НИ БЕШЕ НАРЕДЕНО. ОСВЕН ТОВА ЧОВЕКЪТ ЯВНО ПРИНАДЛЕЖЕШЕ КЪМ ТЕХНОЛОГИЧНА КУЛТУРА. ТОЙ ТРЯБВАШЕ ДА ПРЕЦЕНИ КАКВО ДА Е БЪДЕЩЕТО НА ДИСКА. НАРЕДИ НИ ДА МУ ПОСТРОИМ КОРАБ. НЕ БЕШЕ ТРУДНО. ПРЕЦЕНИХМЕ, ЧЕ АКО ПОМОГНЕМ НА ДЖАГО ДЖАЛО ДА СЕ ВЪРНЕ НА РОДНИЯ СИ СВЯТ, СКОРО ЩЕ ДОЙДАТ И ДРУГИ. ЕТО ЗАЩО ПРАТИХМЕ ПОДИРЕ МУ ЕДНА ОТ НАШИТЕ ПТИЦИ-ШПИОНИ — ГАРВАНИТЕ, ОЧИТЕ НА БОГА, НАШЕТО ПРЕКРАСНО ТВОРЕНИЕ.

— Тогава защо не се свързахте с нас веднага щом пристигнахме? По дяволите, завъдих бълхи, едва не ме изгориха жива, тикнаха ме в харем…

— РЕШИХМЕ ДА ВИ ПОДЛОЖИМ НА НАБЛЮДЕНИЕ. НЕ МОЖЕХМЕ ДА БЪДЕМ СИГУРНИ, ЧЕ ДЖАЛО Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ПРАВИЛАТА, А ПОСЛЕ И ЧЕТИРИРЪКИЯТ ЗАСИЛИ ПОДОЗРЕНИЯТА НИ.

Буквите угаснаха.

— Знаете, че ние можем да създаваме светове — рече тя. — Истински светове. Планети. Можем да построим планета за населението на Диска. Знаете ли, че Дискът е доста точно подобие на моя роден свят?