Тери Пратчет - Страта

— Крели — обади се Силвър.

— Ъ?

Шандата се ухили.

— Ти никога ли не си гледал „Забранената планета“? Един човешки филм. Пет-шест версии му правиха. В едната съм се снимала и аз като статистка, преди да постъпя в колежа.

— Като че не си го спомням въобще.

— Трябваше най-вече да тропам по разни врати и да рева… А гримьорната се наложи да деля с робота. Той беше човек.

— Човек-робот?

— Останалите актьори си бяха роботи-актьори, нали разбирате. Но по сюжет във филма се появява и един робот, и не можаха да намерят такъв робот, който би могъл… ами би могъл да изиграе достоверно робот. И се наложи да наемат човек да го играе. Имаше една много впечатляваща сцена вътре в голямата машина, построена от крелите — май от тях беше. Ей тия същите. Крелите, нали разбираш, са въображаеми същества, измислени за целите на филмовата… — Силвър забеляза физиономията на Марко и млъкна.

Марко въздъхна.

— Май ние с тебе сме прекарали твърде много време с човеците — отбеляза той. — И ние сме прихванали от техните щуротии.

— Ама нали ти беше израсъл на Земята. Не беше ли официално човек?

— Документите ми за раса си заминаха заедно с кораба. Чудо голямо.

Силвър изсумтя.

— Ами тогава се смятай за космополит.

— Какво точно всъщност означава това, приятелко?

— Означава доброволно да потискаш расовото си съзнание в светлината на принципното единство на разумните същества.

Марко изръмжа.

— Изобщо не означава това! Значи, че ние учим ония езици, с които маймунските им усти могат да се справят, за да можем да се оправяме в техния свят! Някога да си виждала човек да се държи като шанда или като кунг?

— Не — призна Силвър. — Но, от друга страна, Кин Арад е на свобода, а нас ни бяха затворили. Човеците винаги поемат водачеството. Човеците винаги успяват да получат онова, което искат. На мен те ми харесват. Моята раса ги харесва. Може би, ако не харесвахме човеците, досега да сме измрели. Това пък какво е?

Марко проследи погледа й. Половин миля по-надолу над машините, големи колкото градове, се извисяваше кула. Беше направена сякаш от грамадански топки, набучени една върху друга, и сияеше с приглушено червено сияние. Силвър посочи роботите, скупчени по опасващите я скели, но Марко трябваше да се задоволи със смътното впечатление за нещо грамадно и зловещо, от което му се насълзиха очите.

— Гигантски перколатор за кафе? — предположи той наслуки.

Силвър подвикна на роботчето, което продължаваше напред. То се фръцна назад.

Силвър посочи купчината кълба, чийто връх се губеше над покрива на пещерата.

— В общи линии — рече роботчето с гласа на Кин — това е прост уред за нагряване на скали до точката на стопяванс и изхвърлянето им навън под налягане.

— Ама защо? — учуди се Марко.

— Вулкан — обясни роботът.

— И всичкото това само за да има на диска вулкани? — възкликна кунгът. — Пълна лудост!

Роботът отново потегли.

— Сега го казваш — рече той, — ама чакай само да видиш земетресителите!

Пътуването под диска отне на Марко и Силвър два дни, доколкото можеха да преценят. Понякога се возеха — покатерваха се на плоски платформи, които се плъзгаха по ниски тунели толкова бавно, че гърчове да получиш, но най-често вървяха пеш. Изкачваха се. Ситнеха по первази. Търчаха като пощурели през депа, из които субдисковите машини маневрираха и търчаха с грохот по разни свои си задачи.

Понякога се натъкваха на сложи-масички, които стърчаха съвсем не на място сред бръмчащия подземен свят. Имаха вид на нови за разлика от всичко наоколо, което изглеждаше вехто. Виждаше се, че за него се грижат добре и го поддържат внимателно, но си му личеше, че е вехто.

Тъкмо докато седяха, подпрели гърбове на една от масичките, Марко повдигна въпроса.

— Разбрах — обади се той. — Ако населението на Диска осъществи промишлена революция и после хвърли едно око на опаката страна на своя свят, то тези хорица направо ще си умрат от уплах.

Силвър предъвка още една хапка от, както предполагаше Марко, шандското алангле.

— На мен ми се струва забележително нехайство от страна на строителите на Диска да си позволят да зарежат всичко това така — отбеляза тя. — Забелязах доста уреди, съвсем явно повредени. Без съмнение те биха могли да се поправят?

— Кой поправя машините, които поправят другите машини? — зачуди се Марко. — На такава машина като Диска сигурно за сто години ще й гръмнат сума ти бушони. Какво става, когато на робота, който поправя машините, които произвеждат частите за фабриката, която монтира роботите, които обслужват механизмите, които правят бушоните, му се строши някой винт? Освен ако не го обслужват периодично отвън, Дискът постепенно ще се износи докрай.