Тери Пратчет - Страта

— Трябва да има — възрази той. — Този свят сигурно целият е във въздушни канали, вентилатори, шахти за подаване на енергия. Човеците си врат гагата къде ли не. Пък и без това ни вкараха нарочно тук, спомняш ли си? Следователно ще е крайно неучтиво да ни пренебрегват.

Той се изправи.

— Ти идваш ли?

— Къде?

— Където и да е, но да има фини жици. Това тук — той размаха един роботски крайник — е изолирано. Става за предизвикване на къси съединения.

— Ами онова другото? — попита Кин със свито сърце.

Онова другото беше скачени един за друг сегменти от роботски ръце, които завършваха с грубо, ала смъртоносно острие. Марко го претегли на ръка за проба.

— А? Оръжие е, то се вижда.

— Да не би да очакваш да срещнеш недружелюбно настроени роботи? — попита Кин с леден глас.

Марко имаше достатъчно чувство за приличие, че да не я погледне в очите.

— Мислех си за Силвър — рече той кахърно. — Е? Според теб тя намерила ли си е нещо за ядене? Да имаш някакви по-добри идеи?

Той тръгна по един страничен тунел и подметна през рамо:

— Няма как да не си забелязала обаче, че тунелите са осветени. На роботите осветление не им трябва.

Кин сви рамене. Може пък на роботите, които работеха с поялници, да им трябваше осветление. Да причиниш няколко леки разрушения, колкото да привлечеш вниманието към себе си, при тези обстоятелства си беше едно интелигентно действие. Но Марко като че се канеше да попилее целия Диск.

Видя го как кълца кабелите в далечината. Това не беше действие с цел да привлече внимание — това беше Марко срещу цялата Вселена.

Какво ли ставаше на повърхността? Връхлитащи рояци мухи? Или пък дъжд от жаби? Дали всички морета не пресъхваха? Или пък птицата додо измираше?

Втурна се да тича. Марко — ужасяваща фигура, обвита в дим — кълцаше една яка канара от жици, размер като за планета. Нервните му движения казаха на Кин всичко, което й трябваше да знае. Марко беше луднал. Или поне съвсем беше кунгясал.

Острието му мина на косъм от гърлото й и тя се спря.

— Игрички ще си играят, а? — изхъхри той. — Турили ни тук да ни наблюдават реакциите, а? Ще ги науча аз !

С една от свободните си ръце той стовари боздугана върху едно елтабло и то избухна.

— Ще видят те !

Кин отскочи назад, без да изпуска върха на острието от очи. После нещо мръдна вдясно от персоналния облак дим на Марко и я накара да погледне нататък. Марко забеляза изражението й и се поколеба — частица от секундата по-дълго, отколкото трябваше.

Силвър скочи. Марко изчезна, а огромните лапи като лопати се сключиха в прегръдка, която можеше кокалите да ти смели. После той се появи отново, млатейки с три ръце шандата по главата. Силвър писна, а после протегна ноктестата си лапа към врага, за да го изкорми. Червата на Марко заедно с останалата част от него обаче вече се бяха устремили към очите на Силвър. Докато Шандата се клатушкаше по пода и размахваше лапи към покачилия се на главата й демон, Кин видя как четвъртата ръка на Марко замахна с пиката.

Пиката се завъртя грациозно, острието преряза нажежения въздух като косата на смъртта и се заби в един електрически кабел.

Разнесе се звук, като че цвърчаха скакалци. За миг Силвър и Марко заприличаха на жива картина — всяко косъмче на Шандата беше щръкнало и тя се бе превърнала в голяма рунтава топка.

Кин заопипва пода — търсеше антидисковото оръжие на Марко с изолираната дръжка. Наложи се да напрегне всички сили, за да избие от ръката му треперещото копие. То отхвърча и двамата пришълци се строполиха на пода.

Пришълци, помисли си тя. Нарекох ги пришълци. Мамка му. Тя коленичи и затърси признаци на живот. В гърдите на Силвър като че ставаше нещо, но си нямаше никакво понятие къде трябва да търси Марковите сърца.

Светлините отгоре помръднаха и се превърнаха в гадно оранжево сияние. Кин чу стъпки зад гърба си — странни тътрещи се стъпки. Обърна се, без да се изправя, и съзря появилата се зад гърба й длъгнеста фигура.

Най-много й се наби на очи оръжието, което замахваше към нея. Тя инстинктивно замахна с онази си ръка, която продължаваше да стиска боздугана на Марко. Косата се фрасна в него и се разпадна на парченца.

Кин се разсмя. Нещото пред нея беше скелет, облечен в черна хавлия за баня, който объркано се хилеше срещу дървената дръжка, останала без острие. Кого бяха тръгнали да плашат Тия?

Дръжката на косата в белите нокти на Смъртта се спусна плавно надолу. Беше се превърнала в нещо, което ставаше поне за ерата на геноцида, и на Кин й стигна времето да се зачуди откъде ли са изнамерили модела Тези. Два реда треперещи зъби и малко пъргаво моторче.