Тери Пратчет - Страта

„Значи това било — рече си тя. — Намирам се сред зъбчатките на Вселената. Но нищо не е както трябва. Техниката изглежда съвсем допотопна. Зъбчатки като че си е съвсем точната дума. Мале мила!“

Беше стигнала до средата на нишата, която се отклоняваше от главния тунел. Там вътре нещо мърдаше. Кин хукна да се крие, но после си помисли — да става каквото ще!

Беше робот — голям, с най-добрата възможна форма за робот: квадратен. С една от ръцете си човъркаше нещо в една квадратна дупка в металната стена. На пода лежеше квадратен панел.

Ръката се измъкна оттам. Държеше нещо мъничко, което не успя да види както трябва, и го пусна в контейнер, завинтен отстрани на робота. Над контейнера се отвори чекмедже и този път Кин добре видя какво имаше в тапицираната му вътрешност. Ръката колебливо увисна над джаджите, после предпазливо избра една и я пъхна в дупката.

Докато машината беше заета с тайнствената си дейност, мина напред и извади от чекмеджето една от джаджите. Беше голяма колкото яйце. Единият й край беше целият в стотици иглички, а вътре имаше филигранна плетеница от жици, тръбички и решетки.

Кин беше виждала подобни неща в музея. Това беше вентил, един вид неолитна интегрирана елверига. Само че този вентил тук беше вентил, какъвто би направил някой, който така и не е успял да измисли транзистора и затова е влагал все повече и повече изобретателност в усъвършенстването на наличната техника.

Това подсети Кин за ехфтските компютри. Ехфтите така и не бяха открили електрониката, но имаха нужда от компютри за сложните си религиозно-банкови организации. Така че ехфтският компютър представляваше хиляда добре обучени ехфти, всеки от които беше голям спец по една отделна частичка от математиката. Вършеше работа.

Но тя по-скоро би се потопила в кучи лайна до врата, отколкото би повярвала, че Дискът се състои от термионно-вентилна техника.

Ръката на робота се измъкна от стената с бръмчене. Той вдигна панела и го нагласи на мястото му учудващо бързо. И преди Кин да успее да реагира, новият й приятел се завтече нататък по тунела с дрънчене. Крачката му беше бърза. Тя го последва.

Щеше да оцелее. Ако искаха да я убият, Те вече щяха да са я убили. Щеше да живее. Ясно, че не биваше да разчита на това, но щеше да живее. Пътьом подминаха друг кубообразен робот, който бърникаше с някакъв инструмент в едни оголени жици. Инструментът можеше да е и поялник, а жиците — запечатана верига. Кин не можеше да сдържи догадките си.

Роботът на Кин стигна до една ниша в стената с форма на робот. Кин мярна в дъното на нишата някакви фасунги. Роботът се вмъкна вътре внимателно като бодливо свинче, когато мърсува с някое себеподобно. Престана да жужи — явен знак, че механикът бе задрямал.

Кин се замисли. Тунелите сякаш бяха безкрайни. Можеше да обикаля дни наред из тях. И накрая да умре. Но имаше и друга възможност… Тя се върна по тунела и намери робота с поялника. Доста трудничко й беше да отвинти една от ръцете му, но успя. А после се захвана да го млати с нея, докато онзи спря да бръмчи. За десерт метна ръката върху голите жици. Доста добри искрички излязоха. И зачака.

Когато след няколко минути се появи едно малко роботче с формата на полукълбо, тя го катурна с краката нагоре. То избръмча укорително.

Следващият беше буца с крушовидна форма, цялата покрита с лещи, която се плъзгаше по релса, окачена на тавана. Кин се опита да я смъкне долу с помощта на няколко чарка от робота, но тя припряно се люшна встрани.

Но поне присъствието на Кин беше станало осезаемо. Все някой трябваше да поправи роботите, които поправяха роботите, които поправяха роботи. Беше само въпрос на време. Минаха часове, преди да довтаса нещо подобно на танк. Машината беше цялата нащърбена и части от обшивката й липсваха, а от корпуса й стърчаха най-различни допълнителни манипулатори. Това сигурно е началникът на ремонтната бригада, помисли си Кин. Навярно самото време го беше очукало така.

От друга страна, фактът, че Марко беше седнал отгоре му и държеше във всяка от ръцете си по един роботски крайник, стиснал наръч жици, които се влачеха отзад, също можеше да има нещо общо с тая работа.

— Може би просто няма такива машини, които да се оправят с хора, попаднали сред чарковете — предположи Кин.

Марко изсумтя, но не вдигна поглед от онова, което вървеше. Той процедираше по неолитному с едно парче роботски черва, като използваше малкото полусферично роботче за чук.