Тери Пратчет - Страта

— Мммм? Според мен едва ли. Защо ме питаш?

— Откакто напуснахме Ейрик, един постоянно лети в небето. Понякога просто се мъкне подире ни, а понякога лети успоредно с нас.

— Може да е обикновено съвпадение — неуверено рече Кин.

— Понякога летим със скорост доста над сто мили в час, Кин.

— Леле мале! Да не искаш да кажеш, че ни догонва?

— Да. Не, не, не се опитвай да го търсиш. Лети доста извън човешкия обсег на зрение — явно нарочно. Съвсем случайно го забелязах веднъж-дваж, а после започнах да се озъртам за него. В момента съм склонна да мисля за малък летящ робот.

— Онзи гарван в кораба — обади се Кин. — Измъкна се от клетката, сещаш ли се? А преди това по тайнствен начин бе пристигнал на Кунгския Връх. Но ние го убихме във вакуума, нали така?

— Чудя се дали наистина сме го убили?

Прелетяха над село, в което единственото нещо, което се движеше, бяха пламъците на една горяща къща, и Марко се намеси за кратко, за да каже на Кин да поеме юздите на Сфандор, докато той се сниши да огледа какво става.

Демонът увисна на няколко метра от тях, като пляскаше тежко с крила. На светлината на първите утринни лъчи Кин за пръв път го разгледа по-подробно. После го огледа още веднъж. Нямаше никакво съмнение. Очертанията му бяха Размити.

— И аз го забелязах — обади се Силвър. — Като че леко не е на фокус. Странна работа.

Сфандор ги изгледа нацупено.

— ИСКАТЕ ДА МЕ УБИЕТЕ — изхленчи той.

— Не, освен ако не се опиташ да ни навредиш — увери го Кин.

— ОНЗИ КЛЬОЩАВИЯТ, МНОГОРЪКИЯТ — ТОЙ ИСКА ДА МЕ УБИЕ.

— Това е просто общото му отношение към цялата Вселена, не е нищо лично — успокои го Кин. — Няма да му позволя да ти причини зло.

— ЩЕ ПОМОЛЯ БЕРИТ ДА ТЕ ДАРИ СЪС ЗЛАТО! ЩЕ ПРИЗОВА ТРИСОЛЕЙ, ЗА ДА СТОРИ КРАСОТАТА ТИ ОЩЕ ПО…

Марко се виждаше като точица на фона на онова, което, ако не представляваше просто разкаляно незастроено място, щяха да му викат селски мегдан.

— В селото няма пукнат човек — обади се той, — освен ако не броим труповете.

Завързаха Сфандор на един стълб в бившата селска ковачница. Кин докосна плахо кожата му и пръстите й усетиха, че демонът трепери като винена чаша в концертна зала. На пипане онова, което на вид беше кожа, наподобяваше козина и лепнеше от статично електричество.

Ама че загадка. Тя задряма в сянката, докато гледаше как Силвър разглобява масичката и вади техническата инструкция от чекмеджето.

Когато се събуди, слънцето се беше издигнало високо в небето, а модулите на сложи-масичката бяха подредени спретнато в прахта. Зад купчината от блокове стърчеше Силвър.

През полуотворените си клепачи Кин обърна поглед към Сфандор. Демонът подскачаше нервно около стълба, на които беше завързан. Сегиз-тогиз се стрелкаше напред и подаваше на Шандата някой инструмент. Когато лапата на Силвър се подаде и заопипва във въздуха над самоделния мангал за поялника — скалъпила го беше от някакъв меден отпадък, — Сфандор бръкна във въглените, измъкна пръта за нажежения му край и внимателно положи другия му край в черната длан.

— Този току-що хвана нажежено желязо — обади се Кин — За нажежения край.

Силвър я изгледа неразбиращо; погледна Сфандор, после пръта, който държеше в лапа, сви рамене и отново се обърна към вътрешностите на масичката с угрижен вид.

— На демоните им е присъщо да издържат на горещина — чу се сподавеният й глас.

— Какво става с масичката?

— Съвсем повърхностна повреда, но нали знаеш как е — трябва да разкараш половината машинарии, докато се докопаш до някаква си жица. Почти привърших.

Кин се изправи, протегна се и излезе на площада. Спомни си нещо и вдигна поглед към небето.

— Ей на онази голямата каменна сграда е кацнал гарван — обади се Силвър зад гърба й.

— Според тебе той би ли могъл да бъде нещо като шпионин?

— А ти как мислиш?

— Според мен е нещо като шпионин.

— Тъкмо така си мисля и аз.

Кин се обърна.

— Къде е Марко? — попита тя. — Време е вече да поразпитаме тоя сбръчкан тулуп тук.

— МОЛЯ, МОЛЯ…

Силвър нагласи и последния модул на сложи-масичката, започна да скачва панелите и чак тогава отговори.

— Каза, че щял да се разходи да поогледа. Казах му за гарвана.

Кин поклати глава.

— Никак не е било умно от твоя страна. Сега ще му се прииска да го хване. Сфандор можеше да ни каже повече неща. Ако щеш, да ни обясни как става телепортацията.

Силвър вдигна рязко поглед нагоре, после се взря в демона. Той се сви. Шандата се приближи и впери очи в него. Той се опита да се скрие зад стълба. Най-накрая тя извади един увеличител от комплекта с инструменти на сложи-масичката и го насочи към кожата му.