Тери Пратчет - Страта

Одраният се изправи мълчаливо и му натресе един със замах. Щом го удари, се разнесе хрущене, като че мачкаха бръмбари. То рухна на пода на клетката на купчинка и не помръдна.

Мъжете се оттеглиха, но останаха в двора. След малко огънят на постовия се разгоря. Кин повика Силвър.

— Остават — обади се тя. — Трябва да са към десетина. Марко никога няма да успее да се промъкне тук!

— Според мен стражата варди твоето приятелче от съседната клетка — отвърна Силвър. — Обаче Марко има план. Два плана всъщност. Ако първият не свърши работа, той предлага да взривим акумулатора на масичката.

Кин се замисли.

— Това би убило всички ни. И след това ще остане кратер, близо цяла миля в диаметър.

— Точно така. Обаче ще победим.

Хората и кунгите никога не бяха воювали помежду си — само няколко кратки схватки в началото, вече дипломатично забравени. Кунгите си нямаха представа от завоюване, милост, пленници или правила. Марко беше прихванал нещичко от човешките идеи, но…

— Той сериозно ли?

— Според мен е изплашен почти до смърт.

Грамадното крилато създание наблюдаваше Кин. Тя забеляза двете бледи светлини в мрака.

— И аз си имам план — съобщи Силвър.

— О, чудесно. Много обичам да слушам планове.

— Съставих една реч. Когато при тебе пак дойде някой жрец, ще му я издекламираш. Ти си етиопска принцеса, изоставена в тази страна в безпомощно състояние, след като свитата ти е била нападната от разбойници. Настояваш да те освободят. Между другото, ти си предана християнка. Както и баща ти, който е цар и не само ще се ядоса много, а и ще изрази гнева си непосредствено, ако разбере как се отнасят тук с теб.

— Звучи ми малко изсмукано от пръстите — рече Кин, без да изпуска от очи великана в съседната клетка. Три метра! Какво ли използваше за кости на глезените?

— КИН АРАД — рече крилатият демон.

Тя се облещи насреща му. Нищичко не бе и шавнало дори. Чудовището продължаваше да седи прегърбено, облегнато на решетката и да я гледа. После пак проговори. Кин не можеше да бъде сигурна в тази мижава светлина, но мърдането на устните му като че не съвпадаше със звуците, които чуваше — също като при нескопосен дублаж.

— Аз съм Кин Арад — рече тя.

— КОЙ Е ТВОЯТ ДОМИНИОН? — запита демонът на чист общезик.

— Не разбирам какво искате да кажете.

— АЗ СЪМ СФАНДОР, ОТ ДОМИНИОНА АЛГИРАП. НЕ МОГА ДА ОПРЕДЕЛЯ КОЙ Е ТВОЯТ ДОМИНИОН И ОТКЪДЕ СИ.

— Това нещо май говори шандски — обади се Силвър.

— ГОВОРИ. ДРУГАРИ ЛИ СМЕ ПО БЕДА?

— Аз го чувам на общезик — побърза да обясни Кин. — Според мен използва някакъв вид пряка мозъчна стимулация. Мърдането на устните му не съвпада с онова, което говори.

— НЕДЕЙ ДА МЪНКАШ. ДА НЕ БИ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ЗНАМ ЗА СЪЩЕСТВАТА, С КОИТО СИ ГОВОРИШ ЧРЕЗ СИЛАТА НА СВЕТКАВИЦАТА? МИСЛЕЩАТА МЕЧКА И ЧЕТИРИРЪКИЯТ ЖАБОК, ДЕТО ХОДИ НА ДВА КРАКА? И МЕХАНИЗМЪТ, КОЙТО ПРИГОТВЯ ХРАНА, КОЯТО Е ОТВЪД ВЛАСТТА НА ХУИКТИИГРАПАС?

— Ти да не би да ми четеш мислите?

— МНОГО ЯСНО ЧЕ ДА, ТЪПА КУЧКО. ОБАЧЕ СИ Е МЪЧНО, ДА ЗНАЕШ. ТИ СИ ОТ ТОЗИ СВЯТ И ВСЕ ПАК НЕ СИ ОТ НЕГО, НИТО ПЪК СИ ОТ БРАТСТВОТО НА ПРОКЪЛНАТИТЕ — И ВСЕ ПАК ОНЕЗИ, КОИТО СЕ МОЛЯТ, СА ТЕ ПЛЕНИЛИ.

— Не го оставяй да млъкне — обади се Силвър.

— Христарите ме мислят за воден дух — обясни Кин.

— ДУХОВЕТЕ НЕ ГОВОРЯТ И СА С МНОГО ИНТЕЛЕКТ, КАКТО ВСЕКИ ЗНАЕ. СЪЩИТЕ СА ЕЙ-ОНОВА ТАМ.

Сфандор ритна и успя да ръчне хриптящия фавн с кривия си нокът. Той изпъшка.

— Ранен е — обади се Кин. — С нищо ли не можем да му помогнем?

— ЧЕ ЗАЩО? ТО ЕДВАМ ОСЪЗНАВА, ЧЕ ЖИВЕЕ. В ГОРИТЕ ЕЛФИТЕ СЕ ВЪДЯТ КАТО МУХИ. ЩЕ МИ КАЖЕШ, ЧЕ МУЗИКАТА ИМ Е ХУБАВА, НО ТО Е СЪЩОТО КАТО ЦВЪРЧЕНЕТО НА ЩУРЕЦА — НЕСЪЗНАТЕЛНО. СХВАЩАМ, ЧЕ ИМАШ НЕЩО ОБЩО С ОНЗИ ВЗРИВ, ДЕТО ПРЕДИ ТРИ ДНИ МЕ СЪБОРИ НА ЗЕМЯТА, КАКТО СИ ЛЕТЯХ?

— Ъъ, мда. — Кин пришпори мисълта си. — Нали разбираш, имаше една летяща колесница…

— ТРИ ХИЛЯДИ ТОНЕН КОСМИЧЕСКИ КОРАБ — съгласи се Сфандор. — ВРЯЗАЛ СЕ СЪС СКОРОСТ ЧЕТИРИСТОТИН МИЛИ В ЧАС.

— Разбираш ли значението на тези думи?

— НЕ, НО БЯХА НАЙ-ОТПРЕД В МИСЛИТЕ ТИ. УДАРНАТА ВЪЛНА МЕ СЪБОРИ НА ЗЕМЯТА И НЯКАКВИ ХРИСТАРИ МЕ СПИПАХА И ВЪРЗАХА, ПРЕДИ ДА УСПЕЯ ДА СЕ НАДИГНА. ДЕ ДА БЯХ СВОБОДЕН, УШИТЕ ИМ ЩЯХ ДА ОТКЪСНА.

Сигурно във вана е расло, помисли си Кин. Нищо подобно на това същество не би могло да еволюира по естествен път. Ако тия крила вършеха работа, то би трябвало да е много леко, с кости като на птиците. Трябваше да го поразпита… по-късно.

— Искам да избягам оттук — рече тя. — Силвър? — От слушалката не дойде никакъв отговор.