Тери Пратчет - Страта

Преминаха покрай свещените сгради и влязоха в утъпкан двор, изпълнен с дълги сенки в помръкващата светлина. Част от него беше покрита с навес. Под навеса имаше клетки.

— Ще ме затворят, Силвър! — прошушна тя. — Къде сте, по дяволите?

— На едно покрито с гора възвишение край града. Решетките не ми се виждат достатъчно дебели, че да се тревожим. Може би ще им се доверят, че ще те овардят.

— Силвър, ти как ги видя?

— Марко е зад тебе, в тълпата. Постоянно ми докладва какво вижда. Не се опитвай да го търсиш.

Епископът спря до средната клетка и отвори вратата. Щом Кин също се спря, отзад лекичко я побутнаха с острието на меч. Тя влезе вътре.

Катинарът беше примитивен, но голям. Точно както каза Силвър, решетките не бяха достатъчно дебели, че да я разтревожат. Прътите бяха дебели само около петнайсетина сантиметра. Какво ли държаха обикновено в тези клетки, че им трябваха петнайсетсантиметрови пръти?

Оставиха я да седи в калта и си тръгнаха. Не след дълго и последният от тълпата напусна двора и там остана само група стрелци с насочени към небето лъкове. След малко еди мъж й донесе купа помия, остави я така, че да може да я досегне, и офейка.

На небето изгряха няколко звсздици. Зад зидовете на двора се разнесоха трополене на каруци и многобройни крясъци.

— Силвър? — обади се сприхаво тя.

Отговорът бе предшестван от пауза, която накара сърцето й да замре.

— А, Кин. Вече съм по-добре информирана. Точният ти статус тепърва предстои да бъде определен. Твоят приятел Лотар поне успя да те спаси от своеволна екзекуция. Освен това научих повече и за положението на Диска в момента. Ще ти бъде ли интересно да го чуеш? Ще те вземем чак когато напълно се стъмни. Съмнявам се, че тия стрелци могат да излязат насреща на отличното нощно зрение на Марко.

— Давай, продължавай да ме забавляваш. — Кин набърчи нос над яденето. — Като нищо ще повърна — рече си тя. Но това тук май някой вече го беше повръщал преди нея.

— Всичко това ми е изключително интересно — рече Силвър. — Сред населението няма никакво съмнение, че това е или завръщането на Спасителя, или краят на Диска, или и двете. Бушуват пожари — нашият кораб, нали ме разбираш. В небето се явяват странни знамения. Градът е разделен — едни търчат към пришествието, други бягат от него.

Кин се вслуша във виковете навън.

— Защо ще бягат? — попита тя.

— Ами този техен бог бил много придирчив, та затова.

— Как пък го разбра?

Последва пауза.

Най-накрая Силвър заговори:

— Обещай ми, че като се върнем у дома, няма да ни издадеш каква система за събиране на информация, ъъъ… разработихме тук. Заради процедурите, които използвам в антропологичното си изследване, мога да бъда подложена на сурово дисциплинарно наказание от всепланетния комитет.

— Гроб съм — обеща й Кин.

— Марко тресва по главата някой от местните, който би свършил работа, домъква го тук и го кара да изпее и майчиното си мляко, докато аз не реша, че съм чула достатъчно.

Кин се ухили.

— Не е като да рисуваш кръгове в пясъка, нали?

— Обаче върши много повече работа.

На входа на двора настана суматоха. В полумрака Кин забеляза как се приближава стегната групичка, скупчена около един по-висок силует, който се движеше на подскоци.

Когато високият се приближи до клетките, Кин забеляза, че формата му грубо наподобява човешката, но е поне три метра висок. По някое време той се дръпна назад и разпери чифт черни криле колкото чаршафи. Един от мъжете се стрелна напред. Онова високото изхленчи и се сви. На Кин, притисната до решетките, й се стори, че мярна люспи и гръдни мускули като бъчви.

Щом отвориха вратата на съседната клетка и изтикаха нещото вътре, тя отскочи назад. Видя глава с къси, дебели рога и блестящи зелени очи, които, щом я забелязаха, се присвиха.

Вратата се затръшна и мъжете бързо-бързо се оттеглиха. Съществото изсумтя, разтресе вратата пробно и се свлече в далечния ъгъл на клетката, обгърнало колене с ръце.

Мъжете се върнаха — този път носеха дребничко телце, което се мяташе в ръцете им. Кин различи силуета на същество, същото като онова, което беше видяла горе на хълма — отчасти човек, отчасти животно, отчасти насекомо. Докато го влачеха, то свистеше пронизително. Щом единият от мъжете понечи да отвори вратата на клетката, то нададе остър писък и одра гърдите му с нокът. Мъжът се дръпна назад, то се измъкна от хватката им, изрита друг мъж в корема с копитце и заби зъби в ръката на трети, преди те да успеят отново да го сграбчат.