Тери Пратчет - Страта

Спря точно пред нея, вперил очи право напред. Тя усети, че май всички очакват нещо от нея.

Кин протегна боязливо ръка и пое амулета.

Двойката в расо ахна. Тухлата внезапно избухна толкова силен смях, че се прегъна одве. Младежът продължаваше да я гледа втренчено, а устните му безмълвно изговаряха някакви думи. Кин учтиво огледа нещото, което държеше. Беше дървен кръст, със закачена на него, както тя отначало си помисли, фигурка на гимнастик. Подаде му го грациозно — доколкото можа.

Младежът сграбчи кръста, огледа полянката с трескав поглед и хукна нагоре по хълма към пътеката.

Когато и онези с расата понечиха да го последват, Кин разбра с какво всъщност се бяха занимавали досега. Бяха натикали меч в улея за готова продукция на масичката.

— Искат да счупят сложи-масичката! — пошушна Кин.

— Добре, Кин. Сега, като ти кажа „долу“, клякаш долу. ДОЛУ!

Нещо избръмча покрай главата й и фрасна единия между очите. Той въздъхна и се килна назад.

— Cape illiud, fractutor — изрече доволен глас в ухото й. Тухлата я стисна здраво за китката и тръгна наперено към хълма, а стрелците го следваха плътно. Поглеждаха страхливо през рамо към гората.

— Това пък какво беше? — попита Кин, докато я мъкнеха нагоре по склона. Боровите иглички се лепяха по стъпалата й и я боцкаха.

— Силвър го замери с камък — обясни Марко. Благоговението в гласа му бе различимо дори и в слушалката. Кин се огледа назад и видя масичката, нейния скафандър и поваления мъж, проснати самотно до брега.

— В момента надали можем да направим нещо — подметна небрежно кунгът. — Въоръжението им е достойно за присмех, но положението не е достатъчно отчайващо, че да изисква пряко стълкновение.

— Ъ?

— Не бих искал да си мислиш, че съм мотивиран от нещо друго освен от интелигентната предпазливост.

— Не, Марко.

— Чакай, Силвър иска да ти каже нещо. — Последва шумолене.

— Мислят те за някакъв вид воден дух — обясни Силвър. — Тук очевидно водните духове не са нещо необичайно. Редно беше да изпищиш, когато ти показаха фигурата на онзи Христус. Бих те посъветвала незабавно да се покриеш с нещо. При тях като че действат някакви строги забрани във връзка с голотата.

На пътя чакаха още въоръжени мъже, а сред тях имаше и такива с раса. Тухлата се метна на седлото на очакващия го кон и качи Кин отзад — стовари я върху конската задница, без зъб да обели, и после съвсем я заряза. Той изкомандва отсечено и цялата войска потегли.

— Пак е Силвър. Не се отчайвай.

— Не се отчайвам — обясни Кин. — Просто лека-полека ме хващат бесните.

— Върнахме се на полянката. Марко съживява шашардисания свещеник. — Последва немощен писък, който рязко секна. — Кин?

— Тук съм си — отвърна тя. Един от онези с расата се бе приближил до Тухлата и яздеше успоредно с него. Над расото си носеше поръбена с кожи мантия и като че беше важна птица. Освен това беше бесен, та бесен.

— Прекрасна възможност — обади се Силвър. — Надяваме се, че съвсем скоро ще научим повече за тези хора. Ако те сполетят трудности, ти, разбира се, можеш да влезеш в сексуална връзка с мъжа, който те плени. Тези мъже го наричат Лотар.

Мъжът с мантията викаше и сочеше нещо назад по пътя, като чат-пат мяташе на Кин отровни погледи. Лотар му отговаряше разсеяно и едносрично, докато най-накрая не се пресегна, сграбчи свещеника за расото и едва не го вдигна от коня. Изръмжа му цяло изречение и изплю точката накрая. Другият пребледня — от гняв ли, от страх ли…

— Това е изключително интересно — обади се Силвър. На Кин й се стори, че дочува и далечно пискливо дърдорене на латински.

— Масичката сериозно ли е повредена? — попита Кин.

— Не е сериозно. Може да се поправи. Още сантиметър само, и мечът е щял да пресече 500-киловатовата линия… Марко! Той не бива да припадне пак! Много е важно!

Групата излезе от гората и се насочи по преценка на Кин към главината. Вървяха по път, който минаваше ту през орани-недоорани ниви, ту през мочурища.

Димният стълб бе надвиснал над хоризонта и изпълваше небето. Високите ветрове бяха разнищили върха му.

Не след дълго те пресрещнаха една разпасана тайфа. Щом съзряха бандата на Лотар, те побягнаха от пътя, но той ги погна и успяха да пленят един мъж. Заведоха го при Лотар. Той се съпротивляваше и отговаряше на въпросите, които му изсумтяваха, на пресекулки.

— Силвър — обади се Кин, — как е на техния език „Ще умра от студ“?

Силвър преведе. Кин потупа Лотар по рамото и повтори фразата възможно най-старателно.