Той се извърна на седлото и я зяпна смаяно, после разкопча тежката брошка, с която бе закопчана мантията му. Кин се уви в огромното миризливо наметало. Старшият свещеник измърмори нещо почти без глас.
— Каза „Скоро и двамата ще се греете на огньовете на Ада“ — преведе услужливо Силвър.
— Страхотно. Само от няколко часа съм тук, а вече си намерих приятели.
— Слушай ме внимателно. Свещениците в твоята група изповядват вярата в Христус-създателя. Тръгнали са към стълба от дим, тъй като са убедени, че това е знак за завръщането на Спасителя. Лотар обаче е дребен благородник с връзки в разбойническите среди, който в свободното си време граби и плячкосва. Според нашия информатор бил син на Шайтаната.
— Този Шайтан като че има бая роднини по тия краища — отбеляза Кин.
— Тази религия е много странна. Всеки е лош, докато не го обявят за светец. Нашият информатор ни съобщи, че свещениците срещнали Лотар по пътя си и се обединили, за да се защитават взаимно, но връзката им като че всеки момент ще приключи.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че богът на Лотар се е върнал и само за грабежи мисли?
— Вероятно и за изнасилвания и убийства — осведоми я Силвър. — Водят те да пренощуваш на някакво свято място. Тогава ще се помъчим да те освободим. А сега се налага да се оттегля, трябва да се грижа за ранения. Бих казала за тия Христари, че са големи храбреци. Този тук посегна да удари Марко! Представи си какво стана после.
— Мъртъв ли е?
— Убедих Марко, че ще ни е по-полезен жив. Само му счупи и двете ръце.
Привечер те пристигнаха в град от къщи със сламени покриви, струпани около нещо, което Силвър идентифицира като сграда с религиозно предназначение. Калните улици бяха претъпкани с народ и каруци. Групата успя да си пробие път едва след като Лотар прати напред няколко мъже да разчистят пъртина с тъпото, а понякога и с острото на мечовете си.
Край свещените сгради се бе струпала шумна тълпа, облечена предимно в дрипи в богоугодни цветове. Висшият жрец бе поздравен възторжено, с луд възторг дори, и му помогна да слезе от коня. Лотар гледаше невъзмутимо. Кин се огледа и забеляза, че хората му са се пръснали из тълпата с опънати лъкове и сегиз-тогиз поглеждат към небето.
Старшият свещенослужител, за когото Силвър съобщи, че се наричал Ото, заговори рязко на един от светите отчета. Той побегна и се върна след няколко минути, като водеше на почетно разстояние от себе си някакъв друг, който, ако се съди по това как тълпата му правеше път, беше още по-свят и от първия.
Беше тантурест, а очите му бяха зачервени, сякаш от доста време не беше спал. Върху стандартното расо носеше червена мантия, извезана със златен конец, вече много мръсна. Той изслуша Ото със сериозна физиономия. После се приближи до коня на Лотар и се втренчи в Кин. Най-накрая се протегна и я ощипа силно по бедрото.
При създалите се обстоятелства тя реши да не предприема нищо.
Лотар слезе от коня и падна на коляно пред жреца, притиснал длан до сърцето си. Заговори пламенно. На Кин й прозвуча като търговец, който хвали стоката си. Опита се да се свърже със Силвър.
— Почти не мога да ти помогна — докладва Шандата. — Латинският е церемониален език, един вид религиозен общезик. Този език, на който говори той, обаче е от ранните германски езици според мен. Дебелият вероятно е местният епископ, а в момента се провежда съд. Спорният въпрос явно е дали Лотар да те задържи, или да те предаде на тях.
— Ами героичното спасение? Знаеш ли, много с уморително постоянно да си под напрежение и да чакаш твоите приятели да връхлетят от небето, размахали лазерни лъчове…
— Имах намерение да използвам парализатора ти, но не беше в твоя скафандър — рече Силвър. — Без съмнение си го загубила на плаващия остров. План Б също не върши работа. Марко възнамеряваше да връхлети изневиделица с два скафандъра и да те отнесе, но хората на Лотар наблюдават непрекъснато небето. Следят за дракони, не мислиш ли?
— Какъв тогава е план В?
Последва въздишка.
— Марко смята да кацне и да кълца и сече наред.
— Добър план — изкоментира Кин.
— Той е луд. Викингите си имат една дума, берсерк. Точно за Марко е измислена.
Лотар млъкна. Епископът погледна него, после и Кин. Кимна.
След няколко мига тя се плъзна от гърба на коня и щом се приземи, наметалото й се изхлузи. Тълпата зашумоля.
Епископът кимна и се заклати обратно, като даде знак на Кин да го последва. Тълпата мълчаливо се трупаше подире й.
Читать дальше