Тери Пратчет - Страта

— И АЗ ТАКА. НО ЗА ЛОШ КЪСМЕТ ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО. УТРЕ ЩЕ НИ ИЗПРАВЯТ ПРЕД СЪДА НА ЕПИСКОПА. МЕН ТВЪРДО ЩЕ МЕ ЕКЗЕКУТИРАТ.

— Ще си губят време със съдилища, когато според тях техният бог идва?

— ОЩЕ ПО-ОСНОВАТЕЛНА ПРИЧИНА ДА ГИ ВИДИ, ЧЕ СЕ ГРИЖАТ ЗА, КАКТО ТЕ МИСЛЯТ, НЕГОВИТЕ РАБОТИ, КИН АРАД.

— И защо ще те екзекутират?

— АЗ СЪМ СФАНДОР! АЗ РАЗНАСЯМ АРТРИТ, РЕВМАТИЗЪМ И ВРАТНА ТРЕСКА. АЗ ПОРАЗЯВАМ ПОСЕВИТЕ И КАРАМ КРАВИТЕ ДА ПОМЯТАТ. КАЗВАТ, ЧЕ МЪТЯ ПОТОЦИТЕ И ХВЪРЛЯМ КАМЪНИ ОТ НЕБЕТО.

— А ти правиш ли всичкото това?

— АМИ ПРЕДПОЛАГАМ. ПОНЕ ВЕЧНО ИМАМ ТАКИВА НАМЕРЕНИЯ, В ТОВА СЪМНЕНИЕ НЯМА.

Кин погледна към огъня. Мъжете се бяха пръснали и тя ги виждаше на фона на последните отблясъци от залеза — не откъсваха поглед от небето.

— МИСЛЯТ СИ, ЧЕ БРАТЯТА МИ ЩЕ СЕ ОПИТАТ ДА МЕ СПАСЯТ — обади се Сфандор. — ЕЙ-СЕГИЧКА ЩЕ СТАНЕ!

В двора влезе свещеник, който носеше поднос с храна. Кин го погледна разсеяно.

Един от стражите се приближи до него и взе една купа от подноса. Той беше с гръб към Кин, когато тя го видя как замря на място, изтърва купата и се свлече на земята. Изпод расото се бе стрелнала трета ръка, която стискаше меч…

Още неколцина се втурнаха нататък, след като чуха болезнения вик, изтръгнал се от жреца. Другарите на поваления се скупчиха около тях и ги скриха от погледа й.

Последва взрив от плът.

Двама залитнаха назад, а още двама — малко по-бързо — се врътнаха, понечиха да побегнат и се подхлъзнаха с ножове, забити в гърба.

С хиенски кикот Марко се нахвърли с голи ръце на другите. Няколкото мига на пълно ошашавяне сред противника му дойдоха добре и той ги насмете със смес от кунгско жиу-жицу и сляпо унищожение, докато стрелите на онези мъже, чийто акъл им стигаше да се държат настрана, свистяха покрай него. Сфандор се изкиска.

Марко нададе остър кунгски боен писък и се втурна към най-близкия стрелец. Огънят хвърляше отблясъци по него. Мъжът пусна стрела, която го удари право в гърдите, и той се олюля на пети. После пак продължи напред. Стрелецът все още се пулеше насреща му, когато две ръце го стиснаха гърлото, а още две се стрелнаха в дъга и му смляха хрущялите.

Като един, оцелелите стражи хвърлиха оръжието и се юрнаха към изхода.

— Марко! — извика Кин. — Ключовете! Намери ключовете!

Марко се звереше тъпо насреща й, после обърна очи нагоре. От мрака изпадна бял силует, който влачеше подире си нещо с познатите очертания на сложи-масичката.

Силвър се приземи леко. Зад гърба й Марко измъкна стрелата от гърдите си и я огледа разсеяно.

— ЕКСТРА РАБОТА — изкоментира Сфандор с интерес.

Шандата огледа клетката внимателно.

— Не обичам да повреждам частна собственост — обади се тя, — но в момента бързината има съществено значение. — Дръпна се няколко крачки назад, юрна се като таран и се хакна на бегом в решетките. Щом Кин изскочи от отломките, Шандата кимна към Сфандор.

— Ами това нещо тук?

— УМОЛЯВАМ ВИ — обади се демонът.

— Пусни го на свобода — обади се Кин, докато намъкваше скафандъра и нагласяше летателния колан. — Точно в този миг ужасно много ми се иска да им друсне някоя бубонна чума или каквото там разнася.

— Той така ли прави? — заинтересува се Силвър. — Древните навсякъде твърдят, че демоните разнасяли болести.

— Този тук си е подвижен бедствен район — осведоми я Кин.

— Тогава дали ще е разумно от наша страна да го пуснем да се развява на воля?

— От него можем да научим много неща. Ако имаш някакви скрупули, спомни си, че Марко току-що изтрепа половин дузина народ, а ти си измъчвала обектите на научното си изследване.

Това накара Силвър да се позамисли.

— Вярно — съгласи се тя, замахна с опакото на лапата си и разнесе решетките на трески. — Щом ние ще сме лошите, то хайде да не се излагаме!

Марко пристъпи напред с два ножа, прицелени в чудовището, докато то се измъкваше през процепа. Покрай раната му се беше размазала розова кръв. Дали на мъртвия стрелец би му помогнало, ако знаеше, че кунгите, обзети от бойна ярост, направо бъкат от регенеративни ензими? На земляните им беше дошло достатъчно нанагорно да гледат как кунгите продължават да се бият, а раните по телата им заздравяват, все едно се пукат мехури във врящ восък.

— Нямам му аз вяра на това чудовище. Хванете го!

Лапата на Силвър се стрелна и сграбчи Сфандор за люспестата опашка. С другата си лапа тя разви известно количество кабел от кръста си и го намота няколко пъти около врата му. Сфандор изврещя.