Тери Пратчет - Страта

— Давай нататък — рече тя. — Още малко и ще се досетиш. Кунгите смятат, че при раждането в детето влиза най-наблизо навъртащата се свободна душа. Но се предполага, че Марко е човек. Само че човеците не вярват в подобни суеверия, нали? Ерго, той трябва да е кунг тялом и духом.

В ухото на Кин се чу пъшкане. Марко можеше и да е изключил трансмитера, но тъй като кунгите бяха параноици, никога не би изключил слушалките си. Кин погледна далечната точка във въздуха. Силвър изговори беззвучно: „Не му обръщай внимание.“

— Предполагам, че тези огньове са ги палили хората на Лейв — обади се несигурно Кин. — Вероятно сме хванали някой търговски път.

— Да. Забеляза ли, че морето е бурно, но има разлики?

Кин го беше забелязала.

На Диска имаше милиарди тонове вода и те постоянно се изливаха през ръба. Тази вода трябваше да се върне някакси на Диска. Като приемем, че онези, които са го строили, не бяха прибегнали до магия, там долу явно имаше молекулярно сито, свързано с… — Кин потръпна — … устройство за телепортиране. От просто по-просто. Защипваш предавателите за морското дъно и помпаш водата обратно — само че нещо не беше наред.

През последните ден и половина бяха прелетели над кръгли участъци разбунено море. Прекалено много вода се качваше нагоре или пък само няколко от приемателите все още работеха и можеха да поемат този обем.

— Непрекъснато забравям, че това е просто една голяма машина — рече тя.

— Според мен си твърде строга към създателите на Диска — отбеляза Силвър. — Ако, разбира се, не вземаме подвнимание възможността Дискът да се повреди, животът в подобен космос няма кой знае какви недостатъци, нали? Тук все пак може да се развива наука.

— И още как. Наука, ама обърната наопаки. Предполага се, че науката е средството, чрез което разгадаваш вселената, но науката на Диска ще върши работа само на Диска. Тя ще е затворена, инертна. Опитай се да си представиш някой много кадърен астроном от Диска, който се мъчи да проумее нашата Вселена! Дискът става само за религия.

Силвър си поръча нова купа пихтия. Когато отново погледна Кин, тя се измъкваше от скафандъра.

— Разумно ли е това според тебе?

— Почти съм убедена, че не е — отвърна Кин и залитна леко, щом островът се разтрепера. — Но проклета да съм, ако продължа да се потя там вътре часове наред. Цяла бала Дни давам за една гореща баня.

Тя тръгна гола към водата, но рязко спря, когато нов трус насмалко не я покоси.

На остров?

Марко пикира от небето, крещейки на кунгски. Една вълна обля краката на Кин, тя се извърна… тогава я връхлетя следващата, до кръста, и я събори. През шибащите я пръски тя видя как Силвър и масичката изхвърчаха нагоре.

Студената вода я обливаше. Кин заопипва слепешком в зелената замайваща светлина и успя да напипа скафандъра. Скафандърът я повлече подире си — ужасно тежкият колан го теглеше надолу.

Водата до нея закипя в мехурчета. Марко се забъхта в съседство. Последва ужасен миг, а скафандърът отново я повлече — нагоре.

Силвър чакаше. Щом скафандърът в отчаяно вкопчилата се за него Кин изплува, Шандата се приближи. Марко изскочи от водата сред облак пяна.

— Не! — изпищя той. — Нависоко! Набери височина! Прекалено близо сме до водата!

Мрачната пантомима се почна наново двеста метра по-нагоре. Силвър прихвана Кин под мишниците, Марко нагласи скафандъра и двамата успяха да я напъхат в долната част, а после набутаха в ръкавите замръзналите й ръце. Закопчалката на вътрешния термокостюм щракна. Когато Кин отново доби дар слово, вътре в скафандъра беше като в турска баня.

— Благодаря ти, Марко — рече тя. — Знаеш ли, на мен не би ми и минало през ума да изключа…

— Погледнете надолу — прекъсна я кунгът.

Всички забиха погледи надолу.

Сред окъпаните в слънце вълни мърдаше сянка — огромна костенурка колкото остров, с четири лапи-лопати и глава колкото къщурка. Докато я гледаха, тя лениво цамбурна в дълбините.

— Видях я как се събуди — рече Марко. — Размишлявах над това колко симетрично са разположени краката й и тъкмо се чудех дали не са някакви плитчини и единият се размърда. Без съмнение това си й е навик — да се храни с нещастниците, дето си палят огньове по черупката й.

— Стометрова костенурка — отбеляза Силвър. — Забележително. Има ли такива на Земята, Кин?

— Не — отвърна Кин през тракащи зъби.

— Стига сте си бъбрили по научному — сряза ги Марко. — Трябва да се отправим бързо към най-близкия земен масив. Силвър, ще погледнеш ли какво има ей-там? Ето там надясно посред небето. Аз виждам само точица.