Тери Пратчет - Страта

Веднъж се беше случило един човешки кораб да кара четирима шандски посланици към По-велика Земя и фризерът се беше повредил. Посланиците бяха хора цивилизовани. Обикновено лишените от храна шанди за два дни се превръщаха в побеснели зверове. Милион години еволюция се давеше в слюнка.

Посланиците бяха издаянили петдесет и шест часа.

Нямаше нито един оцелял. Последната шанда се беше самоубила, след като се беше събудила след тежкия сън с претъпкан търбух и бе видяла какво я обкръжава. Средностатистическата шанда не би го направила, но средностатистическата шанда не беше посланичка, обучена да мисли като космополит.

Простата истина бе, че шандите обичат шандско. Може ли ритуалният канибализъм да намери място в едно цивилизовано общество? Е, те му бяха намерили.

Съществуваше Играта. Правилата й бяха древни, свято тачени и прости. От две срещуположни страни влизаха две шанди — за тази цел ограждаха малко тундра или гора. Имаше си и определени правила за оръжието. Победителят добре си похапваше.

Кин я загриза любопитство.

— Ти някога играла ли си Играта, Силвър? — попита тихичко тя.

— Ами че да, защо. Три пъти, когато вече не можех да изтрая — отвърна Шандата. — Два пъти у дома и веднъж на друго място, нелегално. В този случай противничката ми беше професор региус по лингвистика от университета в Гелт. Доста ми е останало във фризера от нея, нищо че мина толкова време. Скърбя, защото май си умря залудо.

— Но нали вече имате сложи-масички. Играта вече е ненужна.

Силвър сви рамене.

— Традиция — рече тя. — Онова, което сме вършили от нужда, сега го вършим заради… ами мисля, че можеш да го наречеш спорт, макар че има елементи на перчене, идентификация с древното ни минало и утвърждаване на нашата шандност. Според тебе това е варварство.

Беше твърдение, а не въпрос. Но Кин все пак поклати глава.

— И човеци са участвали в Играта — продължи Силвър. — Скъпо си платиха те за шанса да докажат своето… ха сега де? Мъжкарство? Ако победят, единственото, което получават, е главата на жертвата, за да си я окачат на стената. Ей това вече е варварство.

— Ъъ… ами какво става, ако победи Шандата?

— Получава двама престъпници с присъди.

Кин се замисли: това си го правят шандите на тяхната си планета и то изобщо не ти влиза в работата. Човекът не може да натрапва ценностите си на другите раси. Но постоянно се опитва.

Влакът на нейната мисъл дерайлира заради писъка, който се разнесе от голямата стая. Навън под звездите се втурна човек и се просна на тревата, вкопчен в хълбока си.

Кин скочи и се затича нататък, извадила парализатора от колана си. Чу как нещо се стовари тежко върху чакъла — и Силвър беше скочила от кораба.

Стаята беше пълна с тъмни силуети, които се млатеха. Кин отскочи встрани — облечен в кожи мъж се втурна навън, последван от един дългуч, който размахваше секира. Прицели парализатора и стреля.

Ефектът не беше мигновен. Двамата продължиха да тичат. После краката им бавно се огънаха и те се стовариха заспали на земята.

Кин влезе в стаята с парализатор, включен на минимална мощност и максимално силен лъч. Размахваше го като коса. Един от побойниците залитна към нея с вдигнат меч и засънува прав, а тя се просна на земята, притисната под сто кила викинг. За миг вонята на застояла пот и зле ощавени кожи я задуши, после успя някакси да се измъкне. Парализаторът беше изчезнал — беше го изтървала при сблъсъка. Сколаса да се измъкне тъкмо навреме, за да види как един кандилкащ се великан го вдигна, заоглежда го любопитно и надникна в дулото. Посред цялата гюрултия по лицето му се разля блажен покой. Стовари се на пода като дърво.

Друг мъж се втурна към Кин. Тя го срита с високо изнесен крак и за награда видя как погледът му се кръстоса, преди да се търколи с вик по пода, притиснал чатала си.

Не беше битка — беше си жива патаклама. Повечето мъже просто налагаха сляпо де когото и каквото сварят.

Тя успя да се изправи и едва не се подхлъзна на странно разкаляния под. През една дупка между телата видя как Марко подскача като дявол в светлината на факлите, награбил по един меч във всяка от четирите си ръце. Зад него жужеше сложи-масичката, а въздухът бе напоен със сладникава, лепкава миризма.

От вратата се разнесе рев и вътре изкуцука Ейрик с разкривено от гняв лице. Размахваше патерица.

После покривът се срути. Един от биещите се се блъсна гърбом в Кин и тя го повали със саблен удар. Бледната зора озари стаята. Част от най-близката стена се огъна навътре и рухна. Космата бяла лапа се мярна горе. Силвър се подаде над дупката — черен силует на златното небе. Падна тишина, нарушавана единствено от хленченето на ранените и приглушено шуртене.