Тери Пратчет - Страта

Силвър отново изрева. Последва кратък пандемониум — който свари, се беше юрнал към вратата.

Кин погледна надолу. Беше затънала до колене в лепкава, разпенена локва.

Погледна масичката. От улея за подаване на храна се лееше жълтокафеникав водопад, а локвата ставаше все по-дълбока. Марко я погледна и се опита да докара погледа си на фокус. После въздъхна блажено и тупна по гръб като зряла круша.

Неохотно — знаеше какво да очаква — Кин подложи шепа под струята и отпи глътка. Беше сладка и силна — направо бира-мечта. Тук-там из локвата покрай ранените и умиращите се разливаха по-тъмни петна.

Кин спря изтичането и нагласи машината да произведе противоотрова. Щом от нея се подаде купа мръсносиня течност, тя награби кунга за перчема, изправи го, изля със замах купата в гърлото му и го пусна обратно в калта.

Силвър скочи вътре през продънения покрив и двете тръгнаха да обикалят стаята. Наредиха на сложи-масичката да произведе целия си репертоар от мехлеми за заздравяване на рани, а след като се позамисли, Кин й поръча и малко стимуланти за поникване на крайници. Обикновено на това префърцунено лекарство му се мръщеха заради културния шок, който предизвикваше, но, да го вземат мътните, Дискът сам по себе си си беше един голям културен шок. Намаца няколко ранени с това чудо като с кал и зачака с надежда.

След малко Марко изстена и се надигна. Втренчи премрежени очи в Кин и Силвър. Кин не го и погледна.

— Хората на Лейв им разказаха, че сложи-масичката може да произвежда алкохол — изпелтечи той. — И когато им казах как точно става, те почнаха да се държат крайно неразумно и да искат още и още. И накрая се сбиха.

— Мамицата й мръсна на Валхалската машина — измърмори Кин и се захвана пак за работа.

В мрака под покрива се разнесе дрезгав кикот и едно черно перо се заспуска във въздуха.

Потеглиха по пладне. Селото се събра да ги изпрати.

Мнозина от мъжете си имаха нови-новенички бели белези. Мънички ръчички и краченца вече бяха поникнали върху зарасналите чуканчета. Но неколцина бяха умрели все пак — Валхалската машина се беше оказала прекалено производителна.

Ейрик тегли една дълга реч на латински и им предложи на изпроводяк като дарове редки кожи и две бели ловни птици.

— Кажи му, че не можем да приемем — рече Кин на Силвър. — Кажи му каквото там ти хрумне. Не можем да помъкнем с нас всичко това. Кажи му, че не можем да се вдигнем да поправим Слънцето, ако мъкнем толкова тежък багаж. То си е почти вярно, де.

Ейрик изслуша внимателния отговор на Силвър и кимна любезно.

— Но аз бих искала да му подаря нещо — рече Кин.

— Защо? — тросна се Марко.

— Защото все още се страхува, че зад този Диск може да стои Компанията, и иска да се извини. Нали така? — обади се Силвър.

Кин си премълча.

— Помоли го за малко дърва — рече тя. — Всякакъв боклук. Трева, сено… стари кокали. Каквото си ще. Имам предвид, че масичката трябва да се захрани с нещо.

И обърнаха сложи-масичката на дъскорезница. След като първият метър ароматна и гладка талпа се показа под капака, цялото село се хвана да бачка — същински роботчета. Огромни туфи водорасли, изхвърлени на брега от бурното море, се приобщиха към камарата суров материал. Днес вълните бяха като течни планини.

Докато народонаселението мъкнеше греди насам-натам, Кин дръпна другите двама встрани.

— Ще летим — рече тя. — Доколкото е възможно, над суша, но ще летим, и точка. Ако ни се стори, че енергията на коланите вземе да се свършва, преди да сме стигнали главината, ще заредим един колан с енергията на останалите и аз или Марко ще продължим нататък сами. Искам да кажа, за да може Силвър да остане при сложи-масичката.

— Склонна съм да се съглася — рече Силвър. — Нямам какво да губя. Разбира се, Марко трябва да продължи. Аз съм достатъчно едра, че да плаша хищниците, а ти можеш да оцелееш, като си общуваш полово с мъжки човеци при нужда. Марко е най-добре екипираният от нас.

Това си беше слонски опит за дипломация, но Марко извърна глава.

— За нищо не съм екипиран — рече той с глух глас. — Позволих си човеци да ме провокират. Срамувам се.

— Е, не си виновен само ти — великодушно рече Силвър.

— Но, Силвър, аз ги превъзхождах числено с един на трийсет !

Пръски обсипаха селото като слана. Около масата бе израсла достойна за уважение камара трупи. Кин изключи уреда и го опаса с летателния колан.

Двамата служители на култа на Христус стояха встрани от тълпата и нареждаха на латински.