Тери Пратчет - Страта

Най-накрая Силвър кимна и се обърна към Кин.

— Чакай сега да видя правилно ли съм схванала — рече тя. — Боговете са цяла камара, обаче шефът им се казва Христус. Висшият жрец живее в Рим. Има и някакъв по-друг бог, дето създал света за шест дни. Усещам за какво ще ме попиташ — вдигна тя лапа, щом Кин понечи да й каже нещо. — Помолих ги за подробности. Тоя бог-създател има цял куп помощник-богове с крилца, а има и едно друго по-низше същество, което се нарича Шайтана и като че си пада размирник. Освен това имаше много от обичайните религиозни приказки.

— Шест дни? Прекалено бързо е — отбеляза Кин. — На Компанията ще й трябват цели шест години да ти стъкми свят дори от полуготови продукти. Честно казано, аз направо бих отписала тая история като чист мит.

— Необикновено прям мит — изтъкна Силвър. — В повечето митологии светът е създаден от панкреаса на пастрока на върховното същество или пък от кръвта на свещения бръмбар, такива ми ти работи.

Кин се намръщи. На Земята съществуваха цял куп религии. Земята колкото изнасяше култове, толкова и внасяше. На всяка човешка секта, която практикуваше заплетените ехфтски ритуали на времето, се падаше групичка боядисани в яркожълто шанди, които думката тарамбуки и нареждаха по мразовитите шандски улици. Общо взето, служителите на Компанията, тъй като бяха в бизнеса със сътворенията, много-много не се занимаваха с религия или пък се хващаха с нещо просто и бедно откъм противоречия като например вещерство или будизъм.

През живота си Кин беше пробвала на вкус какви ли не култове — ей така, от любопитство. Изправи се, падни на колене, изкачи се на планина, пей, разкарвай се гол, върти се, танцувай, пости, отвращавай се, тъпчи се, моли се — понякога беше много приятно дори, но винаги беше насочено навътре, нереално.

Бащата на Лейв тегли пространна реч на единия от свещениците, а после свещеникът попита нещо Силвър. Тя се разсмя и му отговори.

— Иска да купи Валхалската пещ — преведе тя.

— Кое?!

— Сложи-масичката. Разправя, че знаел, че във Валхала всички ядат и пият безкрай и сега бил разбрал, че е така, защото имат подръка пещи, които бълват ядене и пиене.

— Кажи им, че не се продава. — Тя погледна Ейрик Червения. Рижия Ерик. На Земята в сърцето на Валхала се намираше обветрена могила, където водите на петте вътрешни морета се изливаха в Дългия фиорд. Наричаха го Брадата на Ейрик. В могилата беше погребан Рижия Ерик и тя беше голяма туристическа атракция.

Силвър си пое дълбоко дъх.

— Освен това иска да поправим Слънцето — каза той.

Щом видя физиономията на Кин, човекът заговори бавно на латински.

— Тази година посред зима пукнала пролет, така разправя той. На няколко пъти Слънцето помръкнало. Няколко нощи звездите мигали. И, такова, нещо й станало на една от планетите.

Кин се облещи насреща му. После отиде в коридора, където Силвър бе стоварила масата, и поиска голяма чаша от сладката бира. Донесе я и я пъхна в покритите с белези ръце на Ейрик.

— Кажи му, че е било по наша вина. Кажи му, че ако успеем да разгадаем тайните на техния свят, ще сменим планетата и ще видим какво можем да направим за Слънцето. Звездите мигали, така ли рече?

— Очевидно те това са и очаквали. Гореспоменатият Христус се бил родил преди близо хиляда години и тук е много разпространено убеждението, че пак щял да намине тъкмо по това време. Я хвърли едно око на морето.

Кин се обърна. Вълните обливаха брега, дори и тук. Дочуваше как нейде далече, в открито море, гърми буря. Но небето беше синьо, безветрено…

— Казах аз, че Дискът не е никак надежден — рече тя. — Май системите му за управление са се повредили. Ейрик хич не ми изглежда притеснен, Силвър.

— Разправя, че той бил виждал и чувал много богове. Боговете направо за нищичко ги нямал. Ако сме успеели да оправим времето, щял да ни дари с много дървен материал.

— Дървен материал ли?

Силвър огледа селото.

— Тук дървеният материал като че е дефицитен — отбеляза тя. — Забележи, няма дървета.

Такъв би трябвало да бъде Климатичният Оптимум, рече си Кин. На Земята беше точно така. Експанзията на север бе станала по време на продължителен топъл период и тогава дори една ивица от брега на Гренландия що-годе ставала за живеене…

Тук през някои нощи звездите мигаха.

Марко и Кин нощуваха в голямата стая; Силвър обаче предпочете хладината на кораба. Никой не се опита да натири Кин при женорята. Това богините бяха съвсем друга работа.